Опаааа – ето на, 2011 офейка в неизвестна посока. Това беше най-шеметната, главозамайваща и оставяща ме без дъх година. Сякаш нямаше един ден, когато ей така, за малко разнообразие, да поскучая. Всеки ден ме връхлиташе с нови изживявания, нови усещания, нови радости и нови грижи. И ако си мислех, че еуфорията от бремеността е най-бомбастичното преживяване в галактиката, то срещата с малкото врещящо човече в родилна зала беше… ОТКРОВЕНИЕ. Сякаш земята спря да се върти и времето застина, когато едно божествено ангелче засия в зората на деня – моето детенце, моето сърце. Няма думи, които да онагледят напоената с любов към Бебко амалгама от ужас и възхищение, смайване и преклонение, зашеметеност и извисеност, които завладяха душата ми.
Вълшебство.
И денонощен „купон” 
Бременността и майчинството достопочтено заеха своята централна роля в скромния ми животец и ща, не ща, не помръдват оттам. Всички други приоритети си взеха вързопчетата и заминаха в далечно странстване, докато някой ден се освободи малко времепространство за тях. Еми, така е. Трудно е човек да балансира с всичко – изглеждаше много по-просто отстрани, ама големите радости носят и големи отговорности: малко бебенце, гигантски грижи. Обезателно трябва да се изфукам, че миналата седмица отбелязах епохален напредък в овладяването на личното си пространство, като благодарение на майка ми, която се зае с трудоемкото озаптяване на Опарничевото, успях да отида на фризьор! Ура, ура – за първи път от 9 месеца направих нещо само, само и само за себе си!!! Чувствам се много, ама много, много, много, много важна!
И така – отмина фантасмагорната 2011 и сега на прага се гизди новата година. Повечето хора си пожелават приключения, пътешествия и изненади, а аз този път ще се огранича до скромно-фантастичното пожелание – спокойствие и… по-малко „нощен живот”. Наистина имам нужда от малко рутина, малко предвидимост, малко плановост – абе дори малко скука ще се отрази подобаващо на духовния ми баланс. А за нощния живот – да не говорим – вече наистина не си спомням какво означава да спиш непробудно цяла нощ. До толкова съм свикнала да си общувам час подир час с бебко по времето на дълиииииите нощи, че дори ми се струва нереалистично да съществува ултра-хипотетична вероятност бебето ми да си легне вечерта и просто ей така на – да се събуди чак на сутринта, без да е подскачал като жабе цял нощ, да е тренирал кикбокс, раздавайки крушета и ритници, и без да е упражнил гласните си струни в оперно скимтене. Но пък, не бих отказала едно чудо…
Ако трябва да тегля чертата и да обобщя годината, бих я нарекла: НЕПОВТОРИМА. Във всяко едно отношение. И независимо от грижите, безсънието и вечните лишения това ще си остане най-съкровената, вълшебна, топла и уютна година. Каквато най-искрено бих пожелала на всеки.
А сега, готови на старта: да бъде и пребъде 2012!
