Уффф, айде зимо, стягай си дисагите с кални пътища, оклюмал пейзаж и залиняло настроение и дим да те няма! Вкисналата ти физиономия от пихтиеста снежна киша вече става банална и свръх досадна. Време е за слънце, време е за радост, време е за нов живот!
Жадувам за екплозия от горди цветове, за въздух, трептящ от упоителни аромати, за слънце, което озарява земята с ослепителна величественост! Копнея да зърна короните на дърветата, окичени в щедра премяна от разкошни краски, птиците да се реят волно като ангели от рая, тревата да избуи – чиста и нежна като росата, която сутрин блещука по нея!
Ех, пролет, пролет – обичам те лудо и необуздано с всичките си сетива! Обичам да усещам пулса на новия живот! Обичам бясната сила, която струи и отнася тинята на изгубени мечти, за да избуи на тяхно място феерия от нови въжделения! Обичам блазнещите надежди и обещанията, които с фриволна безразсъдност раздаваш!
Обичам те. И вярвам в теб. Вярвам, че точно след месец чудодейно слънце и сладкопойни славеи (айде, може и градски врабчета 
) ще приветстват на тази земя едно малко човече, с мънички крачета и мънички пръстчета, и мънички ушета и всички други мъничкови атрибути, полагащи се на един бебишон. Лъчите ще погалят клепачите му, чуруликането ще събуди сетива му и то блазнещо ще проплаче за живот. За един прекрасен, фантастичен и неустоим живот.
Вярвам.
oh, isi, napravo me razplaka!
i az 4akam. proletta i slanceto i pri4kite, i….