Искаше бебе, на ти бебе!

Ей ме на! След дълго отсъствие от блога и неотменно присъствие в бебеландия (или иначе известна като „страната на хилядата и един начина за изтрещяване”), намирам няколко минутки и няколко рехави силички да драсна един-два реда без тътнещия съпровод от фанфарен плач и крясък. Уф – не е лесно да си майка на 24/7 стенд-бай… По-лесна си я представях аз тази работа, по-лежерна и ефирна – ама ей на – не било толкоз просто като по филмите! В стила на една многовървежна реклама – „Искаше бебе, на ти бебе!” Ами сега?!

Ами – каквото, такова! Вълшебно е да съзерцаваш ангелското блаженство на бебока, докато дремуца като сладкопойно херувимче, но ела да чуеш висотите на гласа му, като се събуди гладен, жаден или – любимото ми – в стил „толкова съм отегчен и искам да ме забавляват, и да ме разнасят на ръце, и да ме дундуркат, и да ми пеят, и аз не знам какво искам, ама ей сега ще видите вие колко силно мога да пищя”! Питая дълбоки опаснения, че панелната ни кутийка не е проектирана да издържа на многоспектърния пронизителен тътен, който малкото, сладинко бебоче може с лекота да изкара от белите си дробчета.

Та така – приятно е у нас. Тихо и спокойно (веднага след като оглушееш от сърцераздирателния вой). Някой иска ли да ни дойде на гости? Не?! Ама защо така – заповядайте – толкова е симпатично и уютно. Ако са ви налегнали някакви тежки мисли, гарантираме заглушаването им. Ако ви е тъжно, гарантираме, че първопричината ще ви се стори маловажна. Ако имате неудачи в работата, гарантираме, че с носталгия ще милеете за тях само след няколко минути в нашия дом. Същински рай! Какво още искате?!

И така – ами за сега толкоз от мен – и аз душа нося (май…). След като стоически приспах бебето и кучето, мухите и мравките, буболечките и клечките, време и аз да му дремна една дрямка, че „бебу-дилникът” тиктака и всеки момент може да изтрещи в тишината.