Латино забежки

Откакто Бебо удостои планетата със своето неземно присъствие, старите ми навици бяха затрупани в бунището на спомените и на тяхно място буйно се разпъпиха нови-новинички. Едни от тях са танците с Бебо – когато е разтроен, танцуваме; когато е доволен, танцуваме; когато му се спи – танцуваме; когато не му се спи – танцуваме. Изобщо танцуваме по всякакъв повод – или гушнат в прегръдките на мама, или шефски разположил се в кенгуруто, откъдето подритва с краци, ако не му допадне ритъма и песента.

И така – вече официално мога да заявя, че имам ново хоби, не – това всъщност е доста повече от хоби – нова страст. Винаги съм обичала да танцувам, винаги съм обичала латино ритмите, но никога не е оставало време да танцувам с часове и то – всеки ден, ден подир ден. А ето че сега имам – бебе и безкрайно време, през което трябва да го забавлявам, успокоявам, приспивам и разсмивам. И няма по-хубаво прекарано време от това в танци-манци-патиланци.

Уверено мога да заява, че преживявам благодарение на музикалния TV канал Latina Fiesta. Мисля скоро да им се представя – сигурно изгарят от желание да се запознаят с най-верния си, умопомрачен от вманиачаване и  преклонение фен – а именно с моята скромна особа (АЗ, АЗ, АЗ!!!).

 Обожавам песните, които пускат – има от всичко по много. Блазнещ разкош от стихийни емоции насища всяка мелодия и завладява сетивата в екстаз.  Има парещи латино ритми, които възпламеняват пожар от чувствена страст и изпепеляващ копнеж. Други възпяват любовта, по-дълбока от океана, по-сияйна от звездите, по-истинска от живота. Мелодия и глас се сплитат в едно и разказват за чувства, съкровени, опияняващи и нетленни. Мургави латино любовници пеят за влудяващо предателство и непростими изневери. Печални тонове въплъщават горестна болка, непреодилима загуба и покрусени мечти.

Сред стихийната лава от емоции се прокрадват и едни съвсем различни песни – нежни, носещи се като летен бриз, волни и лекомислени припеви, които галят сетивата с вълшебна ефирност и лежерна омая. Изкушават те да затвoриш очи и да се пренесеш в една паралелна вселена на копринени ласки, мека топлина и съкровена близост. Не са рядкост и „смешните” песни – бодри, засмени и закачливи, които разведряват душата и я понасят в безметежен полет сред безразсъдството на веселието.

Ех, обичам латино ритмите – чрез тях усещам пулса на живота, опияняващото му великолепие, пленителна му пъстрота и фриволна разточителност.

Трябва да призная, че изпитвам такова неустимо влечение към латино музиката, испанския език и Барселона (ех, обичам те, мила моя!), че понякога си мисля, че може би наистина има нещо като предишен живот. Сякаш сила, по-могъща от съпротивите на рационалното ми Аз, ме омагьосва и влече към едно друго място и едно друго време. Сякаш сърцето ми разпознава отдавна забравен живот и ме тласка към него, към просторните улици на един великолепен град, към музиката, която пламти нажежено през дългите летни нощи, към тръпчивата сладост на испанската реч. И колкото и необичайно да изглежда тази хипотеза, също толкова естествена и нормална ми се струва.

Не че има значение. В този живот живея тук и не бих го заменила за нищо на света. Имам сладостта на спомените от миналото, безценните дарове на настоящето и страстта на копнежите за бъдещето.

И все пак… само ако можех да поживея за месец (два-три) в Барселона… Само за малко, колкото да утоля тръпнещата жажда за нейните улици, ритъм и дух. Само за малко.