За мен, моя милост и напредъка в технологиите

 Наистина не мога да повярвам, че и аз съм тук – със собствен блог и точно в този момент пиша точно тези редове. Уникално!

 Приятно ми е – Искра! Винаги изоставам поне няколко пресечки с новите технологии.

 Като си захапах мейла на времето, мислех, че това е най-уникалната технология и с това моето просвещение в света на интернет е пълно и ненакърнимо. Уви! Оказа се, че за да поддържам връзка със света е повече от наложително да сътворя и icq акаунт, а разбираш ли – било направо задължително да имам и skype профил. След като се регистрирах, даунлоуднах и изучих всички тези super-high, super-fly технологии, блажено се отпуснах и зареях в самодоволство от находчивостта си и прогресивното си мислене.  

 Да не повярваш обаче – ненадейно и лавинообразно нарастваше едно трескаво суетене около странни социални интернет феномени, именувани facebook и linkedin. Съпротивлявах се, борих се, опъвах се….В крайна сметка, социалният инстинкт в мен надделя и потътрузвайки се с прискърцваща досада и глождещо раздразнение, се наложи да прихвана и всенародното увлечение към гореспоменатите мрежи. Почнах да се възприемам като всепроникваща и всевластваща – аз съм навсякъде в интернет и всички отдавна заровени и дори полу-забравени познанства почнаха да изскачат доволно и да възкръсват в социалните мрежи. В този паметен момент вече наистина си вярвах, че съм на върха на интернет съвършенството и никой не може да ми отрече приноса към благоденствието на информационното общество.

 Лежерно и ненатрапчиво обаче, сякаш помежду другото, един глас (има си и име, но друг път ще пиша за него) постоянно намираше повод да ми подхвърли, че всеки себеуважаващ се човек трябва да има свой блог. Дълго се прозявах апатично на тези коментари и с фина лекота забравях моменталически за тях.

 Но….ето ме тук. Пишеща първите редове на собствен блог.

 Защо ли? (може и да не ви интересува, но аз държа да се изкажа) Защото е най-ненатрапчивата форма да споделиш мисли, чувства, преживявания. Не задължаваш никой да седи и да те слуша, кимайки с недоумяващо разбиране и прилежно закичена на лицето учтива усмивка. Просто можеш да си постваш каквото и когато ти хрумне, а аудиторията ти (ако изобщо имаш такава) може да хвърли по едно око, когато и каквото погъделичка любопиството й. Казано простичко – свобода (тема, достойна за отделна публикация на доживотни размишления).

 Ами това е засега. Като за първи път мисля, че се постарах да щриховам прелюдията към създаването на този блог. Дано само не се окаже, че е и епилог.

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to За мен, моя милост и напредъка в технологиите

  1. Кис каза:

    Браво!

    Добре дошла в обществото на блоговете.

  2. kanew каза:

    Успех! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s