Доброто впечатление

От момента, в който създадох този блог, изпаднах в безтегловна неловкост с какво писание да започна. Конфузното в ситуацията е, че имам привилегията да напиша всичко, което си пожелая. Простично казано – имам пълна свобода. А това се оказа равносилно на неспобност да направя избор. Съзнанието ми скача от тема на тема, претегля и отхвърля всяка идея. Ето една извадка от борещите се за изяви мисли:

 Първо се впримчвам около желанието да се похваля с едно  вълнуващо и дълго жадувано пътешествие, което осъществихме това лято. Бързо се отказвам. Егоистичното ми самодоволство изисква този разказ да бъде достойно оценен, а за целта се нуждае от повечко премисляне, избистряне и издокарване като за пред публика. Тогава решавам, че може би ще е добре да представя моето сериозно Аз, което дълбокомислено размишлява по екзистенциални житейски въпроси. Още по-лоша идея. С втрисащ драматизъм успешно мога да прогоня дори и най-благоразположената душа на този свят. Ами тогава да се развихря с няколко щрихи за моя любим. За мое съжаление стратегически ще се откажа и от тази идея, тъй като извадена от контекст една такава история би довела единствено до  евтина патетика и сапунени въздишки. Все пак никой не се представя с „Приятно ми е – да ви разкажа за моята голяма любов”!

 Възприетата практика е, запознавайки се с някой, да заобиколиш към възможно най-прозаичните и отегчителни теми на света. Колкото е по-тривиална една тема, толкова е по-безопасно да кръжиш с лекота около нея. Все пак не искаме да засегнем новия ни познат с някое невчесано мнение и да си създадем лоша репутация. Затова вадиме широката си лачена усмивка, прехвърляме няколко готови фрази и одобрителни възклицания като „Ооо- чудесно!”, „Наистина ли?!”, „Това е прекрасно!” и разговорът е обречен на успех – задушаващо отегчителен, но все пак – успех.

 Тази така добре възприета практика всъщност до голям степен е отговорна за объркването ми с какво да започна. Колкото и да порицавам стадния инстинкт, той уютно се е загнездил и в моето съзнание и много ми се иска „да създам правилното впечатление”. Това, че си нямам бегла идея какво е „правилното впечатление” е повод на отделни размисли. Важното е, че жаждата да създаваш някаква визия за себе си е толкова завладяваща, че всъщност си презает с това „да правиш добро впечатление”, а не да бъдеш себе си.

 Резултатът? Този текст сам по себе си е доста илюстративен. Пети абзац се чудя с какво да започна, за да създам добро впечатление, а всъщност аз вече отпреди пет абзаца съм почнала да създавам впечатление (каквото и да е то).

 Ето защо възнамерявам под прикритието на парадираща гордост засега да се оттегля от това писание и да обмисля тактиката си – дали „да изглеждам” или „да бъда”.

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Доброто впечатление

  1. glazur каза:

    Сложна работа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s