ДЪ БИГ БОС: РУФИ идва вкъщи

Хората без домашни любимци ще четат следващите редове с недоумение и отегчение. Хората с домашни любимци ще проявят разбиране. Хората с кучета ще ми симпатизират. А хората с бигъли дори ще ми съчувстват.

 Как започна всичко? Преди почти три години, в току-що ремонтираното ни любовно гнезденце витаеше дух на топла хармония, мир и спокойствие. Дойде и рожденият ден на моя любим – Кис. Събрахме се с приятели, смяхме се и се забавлявахме. Един от подаръците беше златна рибка в красива стъклена купа.

 Започнахме да се грижим за златната рибка. Хранехме я, зяпахме я, сменяхме й водата, но тя така и не заподскача от щастие, че е при нас. Гузни и притеснени, решихме, че й трябва по-голям дом, с повечко жизнено пространство и кислород.

 Речено, сторено. Една вечер след среща с приятел, Кис мина през зоомагазина на Попа да вземе аквариум и помпа за водата. През това време аз мързеливо се изтягах пред телевизора вкъщи, кротувах си и се наслаждавах блажено на домашния уют. Но.

 Действие първо:

Дзъъън. Дзъъън. Нещо задрънчава, заподскачва, сумти и стене от някой шкаф. Телефонът ми? Подскачам, разтичвам се, отварям и затварям вратички. Най-накрая! Телефонът е в ръцете ми, аз поемам дълбоко дъх и с разтапящи умалителни поздравявам Кис. А от другата страна на линията чувам един нетипично превъзбуден, ентусиазиран и бръщолевещ несвързани неща глас. След което:

Моят глас: „Какво? Куче? Какво куче? Нали за аквариум отиде?”

Гласът на Кис: „Ама знаеш ли колко е сладко? Всички други се нахвърлиха към стъклото, а то стои в дъното и ме гледа жално.”

Моят глас: „Не, не – не сме готови за куче! Просто забрави.”

Гласът на Кис: „Ама нали си говорихме, че като се изнесем, ще имаме куче. То е толкова сладко. Казват, че е бигъл.”

Моят глас: „Ама не може така прибързано! Трябва да го обмислим. Не сме готови за куче”.

 Затваряме телефоните.

 Действие второ:

Куче? Бигъл? Хм….прав е, че искаме куче, но….Как ще се грижим за него? Какво се прави с едно куче? Ами дали ще сме добри стопани?

Я, да проверя в интернет какво е това бигъл. Оооо, колко са сладкиии, олее – каква муцунка, какви уши, какви лапи! Пръстите ми са на телефона, цъкат трескаво по копчетата.

Моят глас: „Ами, аз видях снимки на бигъли в интернет. Много са сладки! Пише, че са много приветливи, ведри по характер и игриви”

Гласът на Кис: „Ами, хайде, хайде! Знаеш ли как ме гледа?!”

Моят глас: „Дай да помислим няколко дена и тогава ще решим. Да не си посмял да го вземеш сега!”

 Действие трето:

На следващия ден.

Моят глас: „Хайде, хайде, да отидем да го видя! Хайде, че някой може да ни изпревари!”

Гласът на Кис: „Хайде, след работа, отиваме!”

 Нали знаете какви дълги са часовете, когато си на едно място, а искаш да си на друго? Времето сякаш ти се подиграва. Въпреки че учените отричат, аз съм убедена, че минутите стават поне два пъти по-дълги. Наблюдавала съм ги как почват надменно да се туткат и моткат, водени от желание да те дразнят и да изострят нетърпението ти. След неравностойната битка с времето, най-накрая все пак цъкна 6:00 и излетях от офиса в бесен галоп.

 Действие четвърто:

Аз и Кис пред зоомагазина.

 Плахо, с разтуптяно сърце и с тайна надежда, че бигълът ще се окаже едно смотано, мърляво, нелицеприятно псе, влизаме вътре.

Гласът на Кис: „Извинете, може ли да го извадите, за да го види приятелката ми?”

 Една вежлива ръка се протяга към една малка-голяма топка. Първо виждам едно добре вечеряло коремче. Коремчето се оказва, че върви заедно с най-миловидната муцунка на света. Муцунката на свой ред беше в комплект с меки, висящи уши.  Лапите пък бяха толкова несъразмерно големи и набити, все едно се готвеха да носят бизон, а не малко кученце.

 Вежливата ръка пусна бигъла на земята и каза: „Хайде, да видим при кой ще отиде. Не стопанинът избира кучето, а кучето избира стопанина.”  Дребосъкът се огледа, профилира набързо всички в магазина и сякаш подсмихвайки се самодоволно, че е идентифицирал лесна плячка, се заклатушка с най-сладката си, пленяваща бебешка походка право към нас. Вдигна главичка и ни погледна с цялото обожание на вселената.

 Да ви представя нашият домашен шеф: РуфиДъ Биг Бос.

P1000350-1

 Малки доуточнения:

Когато казах, че в интернет съм прочела, че бигълите са приветливи, ведри по характер и игриви, пропуснах да спомена още няколко неща, които прочетох:

„Бигълът има много голям апетит и винаги ‘умира от глад’. Обожава храната и се възползва от всеки удобен случай, за да си открадне нещо за ядене.”  Х-м, не мислех, че са се изразили буквално. Практиката обаче показва, че секунда невнимание и от вечерята ти остава само една добре излизана чиния.

Руфи в действие

 Руфи в действие

 „Тренировките с последователен характер са жизнено важни за тази порода, защото в противен случай кучетата могат да станат упорити и трудно се подчиняват.” Така ли? Това до голяма степен обяснява своеволния, неконтролируем, непризнаващ чуждо мнение нрав на нашето иначе много мило и любвеобилно Руфи.

   rufi9-1P1040685-1

 

 

 

Милото Руфи                             Дивото Руфи

 „Малкият бигъл обожава да дъвче, така че е препоръчително да не го оставяте сам вкъщи.” Хм, че какво толкова може да се случи? Да изгризе всички кабели, да накъса балатума на арт-парченца или пък да разхвърля из коридора милион късчета от добре разпердушинена книга?

P1000726-1

 Остатъците от любимата ми книга

 А, за малко да забравя – купихме и аквариум. И имаме вече много златни рибки:

P1030453

Сходни самоправки: Бигъл вкъщи: Да, бе, да!

Реклами
Публикувано на Бигъл вкъщи: Дъ биг бос Руфи, Любими моменти и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to ДЪ БИГ БОС: РУФИ идва вкъщи

  1. Вики каза:

    С такова умиление го четох! Върна ме 15 години назад, когато взехме Фреди :-)))
    Страхотно!!!
    Хайде пиши още!!!

  2. йони каза:

    много хубаво пишеш 🙂 най-много ми хареса за Руфи, малките неща и доброто впечатление … браво. Ако се чудиш коя съм, аз съм колега на Ники, срещнахме се в Пловдив пролетта 🙂

  3. Pingback: Бигъл вкъщи: Да, бе, да! « За малките неща

  4. Pingback: Обява: Бигъл търси „мацка“ « За малките неща

  5. Desi каза:

    Все едно аз съм го писала :)))) и аз като проучвах породата, не мислех че говорят в буквален смисъл. Разбрах, че греша, по трудния начин 🙂 вече беше вкъщи.

  6. иво каза:

    Много се зарибих за тавова кученце, а и половинката също го харесва. Дано скоро се присъединм към клуба

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s