Креватни истории (или пък не?)

Еее, може ли да си помислите такова нещо за мен?! Историята е наистина креватна, но не в смисъла на това, което побързахте да си помислите. А в смисъла на прилагателното „креватна” – тоест свързана с креват. Но дълбокомислената поука от историята е именно за това как хората скачат към заключения на базата на откъслечни факти, които прибързано свързват и интерпретират.

Всичко започна с деня, в който си купихме спалня. Същата събота, когато трябваше да ни доставят и сглобят спалнята, аз и Кис бяхме извикали нашия приятел Мишо на гости. Тъй като трябваше да се купи нещо (не помня какво) от някъде (неясно къде), Кис и Мишо се заеха с тази задача, а пък аз седях и чаках припряно да се появят майсторите.

При първото позвъняване скочих и отворих вратата. Появиха се двама спретнати младежи с пригледни фирмени униформи и се засуетиха чевръсто да внасят и сглобяват спалнята. Напред, назад. Назад, напред. Спалнята вече беше почти готова.

Междувременно аз седях и запях отегчено през прозореца кога ще се появят Кис и Мишо. Мернах, че паркират и в този момент майсторите ме извикаха да ми обяснят, че е добре да монтират още някоя друга подпорна греда, защото моделът е нестабилен и лесно може матракът да пропадне дори само под силата на земното притегляне. Аз: „Ами изчакайте. Той приятелят ми сега идва. Разберете се с него.”

Входната врата се отключи, но вместо Кис, се появи само Мишо. Почудих за около половин секунда къде е Кис и защо само Мишо влиза, но бързо предположих, че сигурно Кис е минал през кварталното магазинче да купи нещо и е дал едните ключове на Мишо, за да може да си отключи вратата на блока и да влезне.

Мишо приятелски се отзова и отиде право в спалнята да види как вървят нещата. Съответно майсторите предположиха, че това е „приятелят”, за който говоря и почнаха да обсъждат с него как да я укрепят. Разговорът вървеше най-стандартно, скучновато и банално, докато не се чу още едно отключване на вратата.

Ето как изглеждаха отстрани нещата в няколко кадъра:

Сцена 1: Двама майстори. Мишо, облечен с панталон и жълта ризка, си отключва и свойски влиза в спалнята, след моето въведение, че приятелят ми идва. Всички сме в спалнята и философстваме върху стабилното й укрепване, все едно стадо бизони ще спи върху нея.

Сцена 2: Двама майстори. Кис, облечен с панталон и жълта тениска, си отключва и свойски влиза в спалнята. Всички сме в спалнята и философстваме върху стабилното й укрепване, все едно стадо бизони ще спи върху нея.

Сцена 3: Кис и Мишо с жълтите си тениско-ризки, все едно нарочно са се уговорили да са в тон и да си подхождат, размишляват на глас как да се укрепи спалнята. Цари разбирателство и хармония между трима ни, все едно сме едно голямо сплотено семейство.

Сцена 4: Двамата майстори са слисани при вида на комбинацията от двама, загрижени за спалнята мъже, и една пърхащо фриволно наоколо жена. За милисекунда и двамата се ококориха като блатни жаби и очите им изхвръкнаха от орбита точно като по анимационно филмче. Единият сравнително бързо успя да възвърне учтиво самообладание, но другият не можеше да надделее над неземното си изумление. Погледът му беше акумулирал най-фантастичното учудване на света, а ченето му се отдели, рискувайки да се удари в земята от потрес. Погледна мен, погледна Мишо, после Кис. Погледна пак мен. Погледна Мишо, погледна Кис, погледна пак мен. Това се повтори поне трилион пъти за части от секундата.

Стоп кадър – Аз през това време: Тъй като работата ми е да наблюдавам хората и техните реакции, любопитството ми беше доволно погъделичкано, като съзрях прибързаните им умозаключения. За момент бях на ръба да се изпусна и да прихна в див, необуздан, кикотещ се смях, но стоически запазих самообладание и реших, че е неприлично да съсипя толкова колоритна ситуация. Погледнах Кис и Мишо. Те бяха така погълнати в обяснения как да се укрепи спалнята, че не обърнаха внимание на смайването, което помете възприятията на горките майстори.

Сцена 5: Кис и Мишо дават най-спокойно наставления. Невярващият на очите си майстор започна да се окопитва и положи нечовешки усилия да си намери словореда, за да се включи в разговора. Видях как по лицето му просветна умозаключението, че щом двама мъже и една жена си имат вземане-даване с една спалня, то е повече от разбираемо, че трябва да е добре укрепена.

Сцена 6: Майсторите с разбиране се обединиха около идеята, че трябва да се подсигури издържливостта на спалнята. Засрамени от привидното наше безсрамие, сведоха погледи и се заеха за работа. Когато приключиха, трескаво побързаха да се изнесат от дома ни, сякаш се опасяваха, че и тях ще включим в нашата изискана компанийка.

И разбира се, обобщение: Мисля, че рядко съм се забавлявала толкова много с прибързаните, нерелевантни на действителността, изводи на някой. Беше просто уникално да се наслаждавам най-егоистично на скокливите умозаключения на майсторите. Представих си как ще разправят после на приятелите си при какви хора са били и какво са видели. И реших, че е противопоказно да им съсипвам хубавата история.

Все пак действителността е това, което виждаме и в което вярваме.

Реклами
Публикувано на Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s