Малка загуба при всяка жадувана победа

„Хайде, сега разкажи за веселите гости, литрите бира, килограмите „Зайо-Байо“ и милионите сълзи от смях!” Коментар на Вики под един от последните постове: Малките неща и Голямото щастие.

Като го прочетох, за малко щях да се разцивря на глас като хриптящо магаре. Само като си припомних колко много сме се хилотили, без тема и съдържание, просто ей-така – за веселбата. Пфуу…Първите признаци на остаряването са, като започнеш да казваш „А, на времето…” и с патетична носталгия да си припомняш какви си ги вършил. Обаче няма как да не се замисля за „на времето”. Още повече че рожденният ми ден пак се е разбързал да идва (кой го е канил толкова рано?!) и аз, по традиция, задължително се отбивам покрай Сатурновата дупка да се пошляя сред скитащи безпризорно размисли и равносметки.

Странно е, но всяко едно сбъднато желание ни променя и губим по-малко от себе си. Всяка една постигната цел веднага предявява хиляди претенции към нас, към поведението ни, към светогледа ни. Преди да забележа, от своеволни тийнейджъри се превърнахме в сериозни хора с отговорности. Тичай на работа, цели се в едно, в друго, бързай, постигай резултати. И хоп – нова цел, пак се втурваш, галопираш стрeмглаво към модерната си лелеяна амбиция и докато вдишаш и издишаш, времето се изплъзва подмолно през задната врата. Раз-два и приятелите ти се оказват в сериозни връзки (и ти самия, барабар Петко с мъжете), други дори законно се освидетелстват като брачни двойки, а за хищно изпонапълзелите бебета дори ме е страх да коментирам.

Докато гледахме телевизия с Кис тези дни, на екран се появи един от най-известните и обичани мъже преди около 15 години. Мисля, че дори се падаше секс-символ за времето си. Това, което помня от него, беше чаровността му, свежото излъчване, благия и лежерен характер. А сега – виждаш един безпардонен бизнесмен, с остри черти, железно студен поглед, арогантно поведение.?!?! И двамата в един глас възкликнахме „А, помниш ли го навремето?” И след това Кис каза: „Ние нали няма да станем такива? Нали не е възможно да се превърнеш в друг човек?” Ами, честно казано, мисля си, че можеш. Именно в преследването на някаква цел – било то професионална (кариера) или лична (семейство, деца, а защо не – внуци…), неусетно се променяш, за да можеш да се адаптираш към изискванията на средата и да си успешен в нея. И ставаш едно изкривено отражение на това, което си искал да бъдеш.

Дори само ако вземем за пример какво означава да си отговорен и съвестен (което се изисква и в професионален план, и в личен), картинката може доста да се изопачи. Да си отговорен означава да се придържаш към строги правила и стандарти и да се съобразяваш с тях. Това пък от своя страна означава да имаш рамкирано и предсказуемо поведение. А то пък означава да бъдеш предвидим, по-скучен, по-безинтересен. Дори банален.

Само като се замисля колко усилия изисква вече да се видиш с някой приятел, направо ми става мъчно за нас ни. Краткосрочното планиране от типа „Хайде да пием по бира!”, ставаш и тръгваш, бива все по-стабилно измествано от дългосрочно изразботвана и старателно обмисляна стратегия относно това как да се случи: „Искаш ли следващата седмица в петък да се видим, но нека да е еди-къде си в еди-колко си часа, защото еди-какво си (първо, второ, трето, пето)?”. Естествено, следващата седмица в четвъртък вечер следва ново обаждане „Абе, извинявай, ама имам много работа”, или „Абе, извинявай, ама съм много изморен”, или „Ами, детето се разболя”, или „Ами, изникна нещо да се свърши!”, или „Амиии…искаш ли да го оставим за друг път?” Искаш, не искаш – оставяш го за друг път. После ти се обаждаш и отменяш срещата. И така се изтъркулват с лентяйско безхаберие няколко месеца, докато си напастнете личните и служебните ангажименти.

Хм. Но пък печелиш. Печелиш сбъднати мечти. Печелиш хубава работа, хубаво семейство, хубави пари, хубави пътешествения, хубави забавления (когато ти остане време). Печелиш много, но при всяка победа губиш малко от себе си. И ти е мъчно. Или поне на мен. Мъчно ми е за всички онези вечери, когато, заринати в бира, цигари и „зайо-байо” сме се смели със сълзи.

Но, да не забравяме, че съм в Сатурновата дупка. Мнението ми не е меродавно.

Наздраве!

bira

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Малка загуба при всяка жадувана победа

  1. Pingback: Страници от миналото | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s