Блогърски вълнения

Признавам, че блогърстването е много чудато нещо. И че изобщо не мога да го разбера. Мистерия. Почти месец вече се подмотвам с моя блог, сръчквам го, подбутвам го, а той все тъй скромно си наподобява на куцо магаре. И все не ми е по вкуса. Това да му добавя, онова да му махна, прекроявам го, натъкмявам го, аха да заприлича на нещо „по-така” и пак на нищо не прилича.

Блогърстването си е създаване на идентичност. Ти насред другите. Търсиш си ниша, озърташ се, наместваш се, напудряш се с срички, снимки и картинки и пак си насред нищото. Едно подскачащо от вълнение, малко, невзрачно и по детски ентусиазирано „ти” насред отдавна установили се, улегнали и респектиращо извисяващи се с профилирана тематика и аудитория блогове.

Освен терзанията ми за идентичността на блога, бързо ме налазиха и съмнения относно това как биват възприемани постовете. Не мога да не въздъхна от облекчение, че все още никой не ме е напъдил със злостни коментари. Но определено не мога да се ориентирам в това как се възприемат постовете. Рядко ще се намери някоя приятелска душа, която да сподели мнение и да ме ориентира поне мъничко със своя коментар. Пишеш и….нищо. Чакаш и….нищо. Песъчинка насред пустинята.

Още по-объркващо става, когато се опитам да си извадя изводи от статистиката на блога. Засега не откривам логиката в това един ден да имам 100 посещения, а следващите няколко – по 0 или най-много 2-3. И тъкмо се примиря, че на никой не му пука за мойте блого-мислици и из храсталаците изскачат няколко човека, които претършуват съдържанието.

Друга особеност е, че по неведоми за мен причини точно постовете, на които не отдавам особено значение, се нареждат на челните места по четяемост?!?! Почувствах се принудена да дооправям текстове, заглавия и видимост на постове, за да разкарам от пейзажа незаслужено набрали слава теми и да поощря изявата на други. Но те си заживяват свой собствен живот и изобщо не се впечатляват от моите действия.

Овациите ми обаче обират посещенията на блога, които идват от търсения в гуглето.  Най-странни комбинации от думи водят към него, които не само не отразяват същността му, но дори и повърхността му. Представям си учудването на хората, които с търсения от типа „голям аквариум” или пък „бос вкъщи” се озовават на моя блог. Все едно имам да им кажа нещо по въпроса. Да, ама не.

Това, което имам да казвам, е за малките неща от живота, които ме вълнуват и които евентуално може да вълнуват още някой. За хубавите и за лошите. За смешните и за тъжните. За красивите и за грозните. Както и за блогърските ми вълнения.

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Блогърски вълнения

  1. galq каза:

    tolkova e hubavo vsi4ko , koeto pi6e6!
    nadqvam se znae6, 4e az ne umeq da pi6a-ama vaob6te. i nadqvam se razbira6, kolko specialno e za nemoje6tite da popivat tvoreniqta na moje6tite. ili pone za tezi, koito obi4at da 4etat!!!
    pi6i, pi6i, pi6i

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s