Реално и пулсиращо

Има дни, в които ми се иска да се сгуша на топка, да се скътая в някое ъгълче и да си поплача. Ей така, защото ми е тъжно заради всички тъжни неща на този свят.

Но има и дни, в които усмивката е заседнала комично на физиономията ми, глуповато ухиления ми поглед се рее безцелно, а през главата ми препускат бодро въпросителни и удивителни, придружаващи кавалерски фразата „С какво заслужих целия този късмет?!”

Днес е такъв ден. Днес цялото щастие на света е мое. Реално и пулсиращо. Така малко, а всъщност толкова голямо.

Е, има си и повод – задават се вселенски празненства! Утре ще ни навести с помпозно самодоволство осмата ни годишнина от връзката ни с Кис, а след още един ден Руфи ще има честта да изяде пържолена торта по случай своята тригодишнина. След още два и аз ще се потътрузя с поскърцващите си кокали до следващия си рожден ден. Изобщо, поводите за почерпка изобилстват по това време на годината.

Едно от любимите ми неща в този живот е очакването. Сладкото, гъделичкащо, въргалящо се от кеф очакване. За нещо хубаво. За нещо съкровено и жадувано. Седя си сега на най-мекото диванче на света, цъкайки по клавиатурата, Руфи се е залепил до мен, блажено сънуващ кюфтета и кебапчета, а Кис е потънал в задълбочени изследвания. Навън е мрачно и студено, а вкъщи е така топло, уютно и защитено.

И съм щастлива. Толкова щастлива. Тук и сега. А също утре и вдругиден. И малко след това. Щастлива съм от ненадейно халосалия ме по темето късмет да срещна тези две създания и да си живуркам с тях блажено.  Но още по-нарцистично щастлива съм, че зад ъгъла се задава геройски маршируваща тайфа от поводи за честване на години от съкровени моменти. Хубаво е да си оближеш доволно лигите в очакване да схрускаш няколко апетитни годишнини за десерт насред всичките проблеми и главоблъсканици на ежедневието.

И съм много благодарна за целия този късмет! Благодарна съм на съдбата, че ми предостави няколко много силни коза в този живот. Но още по-благодарна съм на всички, които са ме провокирали в това „да бъда” и са ме подкрепяли в това „да мога”. Благодарна съм на семейството ми, на приятелите ми, на колегите ми, дори и на няколко случайно преминали хора, оставили значими следи. Благодарна съм, защото те са ми дали очи да виждам красивото, да различавам стойностното от фалшивото и да грабя с пълни шепи от значимите моменти в живота.

Хайде, с патоса до тук – сега трябва да тичаме на студа да сменяме спукана гума. Чудя се само дали да благодаря за това на изрядните пътища или на някой мил съсед, който е припознал мястото на паркиране като свое. Все пак животът не е послан с розови листчета. А с пирони, дупки и доброжелатели. 🙂

Реклами
Публикувано на Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s