Теория за глупавите завистливци

Предистория:

Няма намерени данни за конкретното възникване на теорията. Тя се появява съвсем спонтанно – както всички гениални неща на този свят. Естествено, благодарение на бълбукащата иновативност, която като гейзер напира да избликне от моите и на Кис мозъчни клетки. Ако има други претенденти за титлата гений – да се наредят чинно на опашката (мисля, че на българска територия тя е сформирана от около 7-8 милиона кандидат-гении).

Същност на теорията:

Теорията лесно може да бъде обяснена с 3 основни постулата:

1)      Аз съм гениален (ФАКТ!)

2)      Никой не признава моята гениалност (ФАКТ!)

3)      Това е, защото всички са глупави завистливци (ФАКТ!)

Разяснения с елементи на разсъждения:

„Аз съм гениален” е пътеводната светлина, която може да движи човечеството напред и назад в зависимост от подплатеността на фразата. Едни геройски се борят за постигането на целите си, а други геройски си отвисяват в чакане на признанието. Разбира се, те гледат да не се морят много, защото трябва да са румени и свежи, когато настъпи зведният им час.

Емпирични изследвания дават основание да се смята, че размислите на един нереализирал се гений плават в следната посока:

„Никой не разпознава моята гениалност! Аз съм толкова талантлив, толкова даровит, толкова велик, а никой не ми засвидетелства необходимото уважение…Странно. Не разбирам защо останалите не могат да прозрат, че някъде дълбоко, много дълбоко, бездънно дълбоко, аз всъщност зная и мога много. Ама наистина много. Това, че имам „средно УбразУвание по мениджмънт” (?!?!) или съм завършил „бАлгарска филология” (?!?!) или нещо си там, което дори не мога да напиша правилно, но имам диплома (купена или подарена, но все пак диплома, нали?), е достатъчно да заявя на висок глас своите претенции и всички вие сте длъжни да разпознаете моите забулени в непрогледно гъста мъгла таланти.

Но, аз, разбира се, съм толкова гениален, че имам обяснение защо съм пренебрегван. Това е, защото всички са глупави завистливци. М-дааа, това е. Аз мога много, но другите ме саботират преднамерено, целенасочено и злобно. Шубе ги е, че те са толкова глупави, а аз съм толкова умен. Глупостта им е подплатена със завист, че моите феноменални способности могат да пробият на бял свят като рошава къртица и да нагризат техните недъгави талантчета. След като гаднярите ме късаха няколко пъти на листовки за шофьорска книжка, ме принудиха да си платя. Принудиха ме, даааа. Нямах друг избор. Иначе аз всичко си знам: Знам, че по-скъпата кола винаги има предимство пред по-евтината. Знам, че когато аз засичам, съм имал основание да го направя, но когато друг ме засече, тогава слизам с бухалката и започвам да му троша колата. Знам, че бус лентата е всъщност друга форма на скоростна лента, която мога да използвам. Знам, че ако някой спре на моето място пред входа, трябва да му се забие пирон в гумата. Знам, че толерантността на пътя е много важна – всички трябва да се съобразяват с мен! Виждате ли колко много знам? Но само ме прецакват. Непрекъснато. И онези ченгета, които ме спират, че карам с 50 км/ч над разрешената скорост и те са завистливци. Завиждат ми на шофьорските умения и на мощната ми кола. Знам аз, всичко знам. Толкова ми завиждат, че ми взеха книжката – ей, така, от пуста завист. ”

Практически приложения на теорията:

Теорията за глупавите завистливци може да бъде използвана самоиронично, но и напълно сериозно.

В първия случай е съзидателна, тъй като дава възможност да се надсмееш над собствените си ограничения и да се замислиш какво още можеш да направиш, за да развиеш себе си вместо да обвиняваш целия свят за неуспехите си. Няма по-забавно от това в момент на трудност да се присмееш на себе си, като се изхвърлиш, че си гениален, а всички са глупави завистливци. Но с ясното съзнание, че от теб зависи да положиш още усилия, още усилия и най-вече още усилия, за да реализираш амбициите си.

Във втория случай теорията е разрушителна, защото няма по-страшно от това да си вярваш, че си ненадминат гений, който чака свисше признание за своите мистични таланти. За да вземеш, трябва да дадеш. Трябва да дадеш от времето си, от ентусиазма си, от енергията си, за да имаш моралното право да поискаш признание в замяна. Е, да, не винаги има кой да забележи усилията ти, не винаги има кой да те потупа по рамото, има дори индивиди, които с финес ще те препънат, но действието или бездействието на другите не е оправдание за грачещо вайкане колко несправедлив е светът към теб. Тогава ставаш поредното озлобено, вгадено и отвратено човече, което знае само да мърмори злостно и с ожесточената си агресия към предполагаемите глупави завистливци допринася за един още по-лош свят. Много по-лош свят.

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Теория за глупавите завистливци

  1. Pingback: Властелинът на бариерката « За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s