Понякога, когато

Има дни, когато през главата ми сноват припряно мнения, чувства и настроения. Днес е такъв ден. Командировките имат характерното свойство да провокират стереотипите на душевния ми мир. Когато съм на път, всичко ново изостря сензитивността ми с пулсираща учестеност. Тогава съм просто едно малко, тленно човече насред божествена, вековна природа. А да пътуваш през есента е едно незабравимо, упояващо изживяване.

Потегляш и попадаш насред криволичещите пътища на планински склонове, които омагьосват със завладяващи пейзажи.

Завой. Грееща в зелено борова гора се извисява достолепно и събужда първични усещания за уют, защитеност и вечност.

Завой. Ярко слънце и жарка палитра от огнени оранжево-червени листа зашеметява погледа. Разточителен разкош от цветове мами осезанията с хипнотичност и създава неуловимо усещане за нереалност.

Завой. Тежка, задушаваща мъгла. Голи клони призрачно се протягат над пътя. Бледи очертания на скали се издигат с могъща осанка от една страна, а от другата плашещо се спотайва бездънна пропаст. Страх и безпомощност.

Завой. Прозрачно синя небесна шир. Ефирно усещане за чистота, непорочност, красота. Опиянително вълнение, нетленна хармония и галеща нежност.

Завой. На хоризонта се разстилат безкрайни поляни, блестящи в златисто-перлени нюанси. Слънчеви лъчи се гонят като лудетини по окосените ливади, игриво целуват стръковете обгоряла трева и раздават чистосърдечни усмивки.

Завой. Слънцето се спуска зад склона и се скрива насред феерия от пернати облаци. Струи от опушена светлина се прокрадват между белия пух. Преливащи сияния от жълто, червено и розово обливат хоризонта с магическо величие и обещават още един вълшебен ден.

Още един вълшебен ден, който ще бъде такъв независимо от мен. Защото аз съм просто едно малко човече със своите малки тревоги и със своите малки мечти. Едно малко човече в един голям свят. Понякога омразно грозен, а понякога опияняващо прекрасен.

Сходни постове: Залез на Каваците, Обичам морето, вълните, солената вода, Заливът на мечтите, Вечер на Каваците, Буря край брега, Дихание на морска магия, Круизно пътешествие, Понякога, когато, Жажда за пролет, С дъх на вълшебство – Каваците (част 1), Каваците (част 2), Каваците (част 3), Каваците (част 4)

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения, Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Понякога, когато

  1. Pingback: Дихание на морска магия | За малките неща

  2. Pingback: Обичам морето, вълните, солената вода | За малките неща

  3. Pingback: Вечер край брега | За малките неща

  4. Pingback: Заливът на мечтите | За малките неща

  5. Pingback: Буря край брега | За малките неща

  6. Pingback: Жажда за пролет | За малките неща

  7. Pingback: Залез на Каваците | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s