Предложението – забавната версия (част 1)

Примсляскавам сладко лигите си, като се подсетя за Предложението. Дори почти година по-късно все още ми е забавно, като си припомням колорита на ситуацията.

Наближаваше 14 февруари, Кис направи резервация за уикенда в един страхотен спа-хотел на Пампорово, като дори успя да ги убеди да приемат и Руфи (известен вкъщи под кодовото название Дивото), описвайки го като малко, сладко кученце, 30 см. голямо. Е, това не беше лъжа само по себе си, просто частично споделяне на цялата истина, която включваше нагризване, събаряне, въргаляне и олигавяне на интериорни елементи. Но тъй като Руфи вече успешно ни беше дресирал, бяхме се научили да предвиждаме пристъпите му на екзалтирана лудория и да ги предотвратяваме своевременно.

И така, петък вечер си нарамихме чантетата, Руфито, самите себе си и подпалихме синята фурия на име Ситроенчо. Времето беше кротко и уютно, в колата звучеше лек чил-аут, Дивото блажено си гризеше лакомства на задната седалка, а ние си бъбрехме небрежно. В момента, в който си подадохме муцуните в Памповоро, се натъкнахме на щур купон от стрелкащи се безразсъдно гигантски снежинки. Чистачките включиха на пълни обороти, позаскърцаха, позатропаха и самоуверено овладяха метежната дързост на снежната зима. Със задължителното лутане и леко пообъркване на правилния път, накрая успяхме да се наместим трътлесто в правилната посока и спряхме парадно пред входа на хотела. Не знам дали има смисъл да уточнявам, че „входът на хотела“ имаше нахалството да се окаже гърба на хотела, но… Важното беше, че се озовахме на правилното място в правилното време и с гордо вдигнати глави се шмугнахме през задната врата.

Стигнахме рецепция и о, изненада – любезни и приветливи дами! Почувствах се леко неловко от непознатата ситуация – все пак далеч по-очаквано е да те изгледат злостно-недоверчиво или апатично-раздразнително, но двете момичета бяха решили да не си пестят усмивките за супер-мега-ултра специални поводи и ги раздаваха щедро. Сканираха ненатрапчиво-опознавателно 30-сантиметровото ни куче. Руфи съобразително извади от колекцията си с погледи възможно най-сърцераздирателния си и се взря в тях с обезоръжаващо обожание. Естествено момичетата необмислено решиха, че е възвишено олицетворение на невинност и благост. Ние пък побързахме да се оттеглим в стаята си, за да не би много сладкият ни любимец да демонстрира и разрушително-дивия си поглед, метнахме саковете на една страна, а себе си върху леглото и въздъхнахме през кикотещ се смях.

След като се поуспокоихме, натъкмихме и начервихме, оставихме специална вечеря на Руфи като компенсация и извинение за нашето задаващо се отсъствие. Опасявайки се от нежелано настояване и той да слезне в ресторанта с нас, се изнизахме на бегом от стаята и припряно хлопнахме след нас вратата. Планираното хлопването прозвуча повече като гръмко трясване, но да не изпадаме в семантични спорове за значението на думите. Направихме уж няколко крачки в знак на отдалечаване, а всъщност крачехме глуповато на място от външната страна на вратата, наострили уши дали сладкото Руфи няма да нададе мощен лай в знак на протест от зарязването му в непозната обстановка. Постояхме, повисяхме, но или ние бяхме оглушели, или кучето не намираше нищо нередно в това да бъде залостено в петзвездвен хотел.

В ресторанта се срещнахме с нашите приятели, които на самостоятелни начала също се бяха добрали до жадуваната цел, хапнахме, пийнахме, покикотихме се и си легнахме уморени. Очакваше ни нов ден, изпъстрен с разходки, масажи, спа-лентяйства и…..това е. Или поне аз така си мислех.

(очаква се продължение някой ден по някое време)

 Предложението – забавната версия (част 2)

 Предложението – забавната версия (част 3)

 Предложението – забавната версия (част 4)

Реклами
Публикувано на Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Предложението – забавната версия (част 1)

  1. Pingback: Предложението – забавната версия (част 2) « За малките неща

  2. Pingback: Предложението – забавната версия (част 3) « За малките неща

  3. Pingback: Предложението – забавната версия (част 4) « За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s