Кой каза „Сватба”?

След като посветих цели 4 части на Предложението, естествено ме подгониха и нетърпеливи въпроси „А кога ще бъде сватбата?”

Кой каза „сватба”? Аз не говорих за сватба, а за предложение. Това са две напълно различни неща в моите очи. Макар и възлово взаимосвързани в представите на хората.

Предложението е чаровно, ведро, тръпчиво събитие. То е лично, истинско, чисто и съкровено като капка роса. Моментът, когато Аз и Ти посмеем на глас да заговирим за бъдещето на „Ние”.

А сватбата… На теория би трябвало тя да е апогеят на любовта, но на практика се подвизава като едно натруфено, помпозно и тромаво събитие, приличащо на рошава крава с брадавици, която се е нагиздила с високи токчета и бална рокличка.

Дали съм против сватбите? Категорично не. Обичам да ходя по сватби….. като гост. Тогава ангажиментите ти се свеждат до това да се радваш, да припкаш щастливо край младоженците и да тропнеш едно-две хорца. Сватбите обаче имат някои натрапчиви особености за главните действащи лица, които ме давят в тих, блатисто-лепкащ ужас.

1.      Поканата на гости:

На теория: Магическо очарование и радостна превъзбуда. Трепетно вълнение, че ще се вречеш в любимия човек, че роднините и приятелите ти ще са край теб в този важен момент и ще ти предначертават розово бъдеще със своите пожелания.

На практика: Раздразнение и фрустрация. Списъкът с приятели и близки започва да бълва от само себе си имена на хора, които не познаваш и/ или които не би искал да познаваш. Един е мъж на сестрата на приятелката ти, друг е чичо на лелята на брата на свако ти.

Навява те и тъга. Защото пишеш имена на стари приятели, които някъде по пътя си забравил, разминали сте и сте продължили в различни посоки. И въпреки че ги обичаш, въпреки че са ти скъпи на сърцето, знаеш, че никога повече няма да бъдете онези приятели, които бяхте. Ще се появат на сватбата, ще се разцелувате и после пак ще избледнеят във времепространството като един свиден спомен от миналото.

2.      Гражданското и длъжностното лице:

На теория: Гражданското е една просторна сграда, обляна от светлина, украсена щедро с нежни цветя и романтични панделки. Длъжностното лице сияе съпричастно и споделя житейски мъдрости, които да ръководят невръстните чада по семейния им път.

На практика: Погребалните зали спорят за първото място със „сватбените” относно кои изглеждат по-стряскащо и ужасяващо. Тежки мебели от 50та година на миналия век, услужливо скътани зад дебели завеси малки прозорци, олющени стени и архаични бюрца са свидни артикули, без които бракосъчетание не може да бъде извършено.

След като се потопиш в хармонията на заздрачило величие от предходна епоха, на хоризонта се появява също толково древно създание, което в най-добрия случай си служи с драматична патетика, достойна за Оскарите. Е, това все пак е по-приемливият вариант пред сричащо, заекващо и фъфлещо със задгробна монотонност съсухрено човече. Но все пак… Сърцераздирателните послания са едни и същи за всички, отношението е еднакво театрално-загрижено, гримасите са идентични в своята нагиздена префърцуненост.

В случай че решиш да преместиш церемонията на друго, някакси по-приветливо място (тоест всяко друго място), срещаш абсолютно разбиране – стига въпреки всичко да положиш подпис в свидната за тебе сграда: „Гражданското”  – сякаш ако не си залостен вътре, подписът ти не струва. Всъщност той наистина струва – при това доста скъпо, ако пожелаеш освен подпис между 4 вехти стени, да имаш и една лъчезарна „изнесена церемония” насред китна градина.

3.      Ресторантът:

На теория: С течащи лиги гледаш по филмите разкошни сватби на открито, потънали в зеленина, обляни от слънчеви лъчи и преливащи от разцъфнали цветя. Въздухът е свеж и е блазнещо прохладно.

На практика: Дори и през лятото, нямаш никакви гаранции, че небето ще е безоблачно. Ако се спреш на открита сватба, имаш невероятната възможност да се гърчиш няколко месеца в освирепели притеснения, че най-големият порой в историята на човечествтото ще удостои със специалното си присъствие твоята сватба. А може, разбира се, вместо порой, да се насладиш на изгарящо слънце и буквално зашеметяващите 40 градуса.

Ако се подсигуриш срещу метеорологични прищявки и наемаш освен открит терен и закрит ресторант, то вадиш двойно повече пачки от изнемощялото си, хленчещо портфейлче. Все пак дори  да не ти се наложи да ползваш ресторанта, трябва да компенсираш пропуснатите ползи от неотдаването му на трети лица.

4.      Роклята:

На теория: Булката е най-красива, лъчезарна и ефирна в дългата си бяла рокля, изваяните обувки с елегантен ток, нежния грим и изящна прическа. От нея се излъчва очарование и прелест, носи се сякаш без да стъпва на земята, слънцето грее в косите й и цялото вселенско щастие е в нейните шепи.

На практика: Булката е най-тромавото, клатушкащо се и залитащо същество, което не може да мръдне, без да се спъне в собствената си одежда и да не настъпи с острия си ток фееричната си рокля, пробивайки по някоя друга дупка за проветрение.  А бялото?! Това е цветът, който проявява неудържима притегателна сила за всички петна. Прелестната рокля се превръща в нещо като щъкащ парцал, който събира най-грижливо праха и боклуците от най-закътаните местенца.

5.      Гостите по маси:

На теория: Обичаш приятелите си, колегите, роднините и много би искал да ги сложиш да си чикчирикат сладкопойно на няколко масички. За теб това са най-готините хора и през ум не ти минава, че те може и да не си допаднат.

На практика: Изненадващо, но може и да НЕ се харесат. Просто ей така – без обяснение. А дори и много да си станат симпатични от пръв поглед, няма да успеят да си побъбрят, защото музиката е дискотечно силна, а масата – емиии, сватбарска маса – като за поне 10на човека, които в най-добрия случай чуват съседа си отляво и този отдясно. И се чувстват длъжни да си говорят със съседа отляво и този отдясно, за да не бъдат причислени към категорията на „приятелите-темерути” на младоженците.

6.      Фотографът и операторът на камера:

На теория: Фотографът и операторът запечатват всеки спонтанно зародил се красив момент от твоята сватба. Присъствието им е неуловимо и ненатрапчиво като лек полъх. И като остареете, показвате на внуците любимите си снимки от любимата си сватба.

На практика: Фотографът и операторът търчат плътно по петите ти и тъпчат всеотдайно хубавата ти, дълга, бяла (или вече сива?!) рокля. В лицето ти постоянно се врат фотообективи, които снимат безкомпромисно всяка пора в близък план. Където и да се обърнеш, те са там – впили се неотлъчно в теб и и щракат ли, щракат. Ако си жадувал първия си танц и си си го представял наивно като интимно, съкровено и вълшебно преживяване, то може да се направи косвен извод, че е точно така. Но не само за теб и младоженеца, а за теб, младеженеца, фотографа и оператора. Фамилиарно си кръжите в центъра на дансинга и пристъпватe в ритъма на любимата си балада.

Перипетиите се увеличават с това, че постоянно някой те кара да позираш. Застани така, направи онова, наведи се, а на ляво, а на дясно, сега на един крак, после на два крака, айде подскок във въздуха… Ако издържиш целия безкомпромисен тормоз, после наистина ще имаш много хубави снимки за рамка. Ключовата фраза, обаче е „да издържиш”….а би трябвало да е „да се насладиш.”

7.      Обичаите:

На теория: Сватбите са изпъстрени с ритуали, които вдъхновяват и придават на празника съкровено своеобразие и чародейно обаяние.

На практика: Ако решиш да спазиш дори само базовите ритуали, те очаква смазваща поредица от действия, които ТРЯБВА да направиш – няма искам, не искам. Особено ако е някой кипящ от жега ден, краката са ти се подули в обувките, а ти неуморно припкаш от 5 часа и не се очертава да седнеш поне още 5…. Ритуалите са всичко, за което си мечтаеш в този момент.

8.      Настроението:

На теория: Сватбата е най-щастливият ден в живота. Това е. Точка по въпроса. Всички така казват.

На практика: Ами може и да е, ама може и да не е. Някой изобщо допуска ли, че това може да НЕ е най-щастлият ден в живота ти?! Може да се изнервиш от притеснения и приготовления и желанията ти да се завихрят в посока: „Кого да удуша?”. Може да се разболееш грандиозно точно за сватбата си. Може да те уволнят вежливо, за да имаш повече свободно време за медения си месец. А може просто да нямаш настроение. Всичко е възможно. Но това ТРЯБВА да е най-щастливият ден в живота ти.

Ами ако Не е?

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Кой каза „Сватба”?

  1. galq каза:

    Това, може би, е единствената ти публикация, с която категорично не съм съгласна. Ами, ако не се напъваш чак толкова на другите да им е добре и просто се оставиш на емоциите на този ден, тогава очаквай приказно изживяване!

    • Искра каза:

      Спорно е 🙂 Най-хубави са спонтанните моменти, а не дълго приготвяните и нагласяните – те обикновено никога не отговарят на завишените очаквания, с които сме ги натоварили.

  2. Мили каза:

    Пишеш прекрасно, Искра! Забавлявах се изключително много докато четях (това, както и любимите ми за Руфи!) и огласях цялата стая със смехове! Благодаря за изживяването!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s