Бигъл вкъщи: Да, бе, да!

Копнеете за прилив на адреналин? Ежедневието ви е блудкаво-еднообразно? Жадувате за безрезервна любов? Претърсвате вселената за верен приятел?

Ами, така кажете, де! Решението е просто – бигъл вкъщи. Вече скицирах как една златна рибка доведе Руфи вкъщи (Дъ Биг Бос: Руфи идва вкъщи), но мисля, че е ред да доразкажа за характера на нашето шефче.

Поводът е едно злобно псе, което вчера нахапа Руфи (друг път ще го наклеветя на блога си). Но причината е самият Руфас, когото обожавам. Когото мога да целувам и да прегръщам по 24 часа в денонощието. Дори по 25 🙂 . Защото е невероятен – както в пакостите си, така и в неподправената си любов.

Първите мигове с Руфи бяха невероятни. От момента, в който го погледнах, го обикнах. Знаех, че това е нашето Руфи. Нещо в сърцето ми се сви, затрепери и по тялото ми се разля блага топлина. Гледах го и го обичах. Това бяха едни от онези вълшебни моменти, когато знаеш нещо, без да знаеш как. Обичаш, без да търсиш обяснение. Взимаш най-правилното решение, без да имаш нужда от доказателства, че е така.  Всичко в теб е в тих синхрон.

Но какво значи да вземеш правилното решение? Да приютиш това обезумяло, изтрещяло, раздивяло се кучище?

 

Или пък да се наслаждаваш блажено на същото мило, добродушно и сладурско кученце?

Или пък да се удивляваш на сюблимното му любопитсво, което скоропостижно разгадава всичко случващо се край него?

Или пък да се отдадеш на много-рядко-случващите-се-да-бе-да-ти-да-не-полудя-това-не-може-да-бъде случаи, когато простo си лежи (нито беснее, нито спи, нито души):

Бигъл. Това определено не е куче за всеки. Свободолюбивият му, жаден за пакости и нерядко опърничав нрав изискват еквивалентно разкрепостени, либерални и толерантни стопани, които да се извисят над ежедневните неудобства в името на безрезерната любов на малкия мушмурок.

Най-предизвикателни бяха първите две години съжителство с Руфи. „Очаквай неочакването” беше девизът на всеки ден в неговата компания. Енергията просто преливаше от дундестото му телце, докато безразсъдно хвърчеше като ракета между стените на апартамента. Зъбките му растяха и търсеха вкусни дивани, маси и столове, в които да се почешат. Жаждата му за откривателства го тласкаше да се отдалечава на десетки метри от нас по време на разходките. По това време дори имах притеснения, че недочува, защото не се отзоваваше, когато го викаме (наивно, нали?) Търчейки нанякъде в преследване на надушена следа, напълно изключваше, че и ние сме с него. По някое време, когато вече е само точка на хоризонта, се сепваше и се оглеждаше стреснато да ни открие.

Най-големите изненади бяха съзаклятнически подготвяни от Руфи за посрещането ни, когато се приберем от работа. Отваряш входната врата и се чудиш каква колоритна пакост е сътворил този ден. Сред най-впечатляващите му постижения се класират:

–          колосално разхвърляне из цялата кухня на кофата за боклук (можеше и по-зле!);

–          килерът отворен и съдържанието му (цимент, латекс, пликчета, разни натурийки) разпръснато артистично из стаята (ще го съберем, няма страшно!);

–          нагризан и старателно разпарчетосан балатум (е, какво пък, ще го сменим с плочки!);

–          изтръгнати безапелационно контакти (не искам да знам как!);

–          откачени и надъвкани лайсни на паркета (и без лайсни можем да живеем!);

–          прекъснати кабели (за какво му е на човек телевизия, щом има куче?!);

–          наводнение (кой да подозира, че маркучът на пералнята бил толкова вкусен?!)

–          …..

–          …..

Да споменавам ли, че любимият десерт на Руфи през първите 2 години бяха чорапите? Ама не просто да ги нагризе, а направо да ги преглътне на една хапка. Колко пъти сме звънели разтреперушкани в денонощния ветеринарен кабинет да питаме  „Проблем ли е, че една стотинка е в коремчето му?”, „Проблем ли е, че изяде кутия курабийки?”, „Проблем ли е, че глътна един ластик?”

Набезите му всъщност са едно добро основание да пообновиш мебелите вкъщи и да заживееш по-добре от преди. Стига да изчакаш да си навърти бясно километража първите 2 години. После, като с вълшебна пръчица, изведнъж се укроти и мащабът на пъклените му замисли се ограничи до една-две дивотийки, които му доставят несъразмерно удоволствие. Като това да си открадне дистанционното и захапвайки го заплашително, да го изтъргува срещу парче салам за откуп.

Руфи обаче не е просто машина за скорострелно унищожение на дома ти. Той е всичко, за което можеш да мечтаеш. Той е дружелюбен, обичлив и по детски щастлив, без условности и ограничения.

Хвърля се да те посреща от вратата, припка и подскача с възторжено възхищение и благоговение. Гальовно снове из краката ти със сангвинично размахана опашка, просейки си едно почесване зад ушите.

Обичта му е всеотдайна и безрезервна, а в очите му ти си най-големият кумир. Разточително те обсипва с екзалтирани целувки и подбутвания – тип „Дай една гушка, беее!” Жизнерадостният му нрав моментално те разведрява, а невинната му игривост заличава спомените за злободневните проблеми.

Жаждата му да раздава любов е толкова безпределна, че една вечер дори ласкаво започна да се гушка в един нищо неподозиращ жабок. Е, жабокът не остана възхитен от перспективата да бъде премазан от любов и с няколко подскока се разграничи от щедрата любвеобилност на Руфи.

Но Руфи е такъв. Естествен и неподправен. Лош и добър. Див и кротък. Инатлив и послушен. Но винаги истински.  Винаги  самия себе си. И го обичам!!! Ама много го обичам!

Виж още: 

Обява: Бигъл търси „мацка“

Реклами
Публикувано на Бигъл вкъщи: Дъ биг бос Руфи, Любими моменти и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

72 Responses to Бигъл вкъщи: Да, бе, да!

  1. Pingback: ДЪ БИГ БОС: РУФИ идва вкъщи « За малките неща

  2. Lili каза:

    Здравей 🙂 много ми хареса статията ти,от известно време сам се запалила по такова куче (бигъл) и скоро време смятам да си взема 🙂 даже вече нямам търпение.14 години имах куче и не мога да си представа да нямам,въпреки че изминаха вече 3 години не мога да свикна и ще си взема бигъл колкото и да е щуро много ми харесва 🙂

    • Искра каза:

      🙂 Чарът на бигъла е в това, че е щур. Но също и толкова обичлив. Просто изисква повече търпение, в замяна на което предлага безгранично обожание. 🙂

    • Наско каза:

      Здравей:)хареса ми какво си написал и искам да те попитам дали тази порода (бигъл) може да се гледа в апартамент,защото съм на 12 и искам да ми вземат такова куче.И да те попитам колко се разхожда на ден, колко пъти трябва да се храни на ден докато е малко може да ме осведомиш на скайпа:ники_лео.месси

      • Искра каза:

        Здравей!

        Разбира се, че може да го гледаш в апартамент (и ние така правим) – просто бигълите са доста щури като малки и имат нужда от много движение. Моят съвет е да е навън, колкото може по-дълго – стига да имаш време да го разхождаш :-). Ако не го уморяваш хубаво, ще има повече сили за бели вкъщи… Като минимум бих казала поне един час на ден, но всеки час отгоре би се усладил на бигъла.

        Що се отнася до храненето, много хора препоръчват кучетата да се хранят веднъж на ден, но ние разпределяме хапването на две порции – сутрин и вечер.

        Пожелавам ти да си вземеш най-готиния бигъл и много да те радва!

  3. desi каза:

    zdravei imam sa6toto takova krasivo i divo ku4e bigal i iskam da popitam poneje e po4ti na 5meseca ,a ne spira da me hape i to zdravo mnogo boli,a ima mnogo igra4ki.Vinagi kato si igrae s men me hape dosta silno kakvo da napravq 6te spre li?

    • Искра каза:

      Честно казано, нямам спомен Руфи да е хапел силно. Определено хапеше, докато си играеше, но сравнително слабо. Те си тестват захапката като малки, а освен това и зъбките ги сърбят, така че е нормално да дъвче всичко, което види, включително ръката ти. Въпросът, според мен, е да му покажеш, че те боли…

      Относно играчките за дъвчене – мисля, че те бяха най-безинтересни за Руфи… Определено предпочиташе всички останали мебели пред тях.

      Моят опит с Руфи показва, че най-доброто възпитателно средство е… възрастта 🙂 Така че просто се въоръжи с търпение и чакай. Това е моята рецепта 🙂

    • Антон каза:

      Desi, покажи му кой е шефа, трябва да го правиш непрекъснато, и да не му даваш да те докосва със зъби. Моят бигъл също има много доминиращ характер и е опърничав, но знае кой е шефа… налага се на всеки според това колко го уважава, никаква толерантност към малки погризвания, магарийки, качвания на масата и т.н. Като го чеша седи мирно, като ям – гледа, като изръмжа – подскача. Вечно ще търси къде е лабавото и кой му позволява да си вее байрака 🙂 Гледай това да не си ти, защото ще те подлуди 🙂

  4. Pingback: Обява: Бигъл търси „мацка“ « За малките неща

  5. Светльо каза:

    на мене много ми харесва тази порода и скоро ще ставам ловец и мнооо искам да си купя такова куче,смао 4е има малък проблем,пишат че имат заложени проблеми с епилепсия с о4ите……..какво ще ме посъветвате 🙂

  6. Светльо каза:

    вярно ли е това или е стара слава,иксам да го направя свинар и ще се радвам ако ме посъветвате 🙂 мноо искам такова куче !!!

    • Искра каза:

      Опасявам се, че нашето е създадено да се излежава по меки диванчета и не мога да коментирам дали има други заложби 🙂

  7. Светльо каза:

    i az zamojenite bolesti nikoi nemi otgovori ……………mai tova ne e istina i ne sa bolnavi ku4eta

  8. Desi каза:

    Докато четях статията само се смеех и казвах – „Така си е“. Имаме един 3 месечен бигъл вкъщи. Не съм вярвала, че мога да се ядосвам на таково сладко същество като него, но той умее да ме накара в един момент да стискам зъби и след 5 минути да го обгръщам с любов. Нашият бигъл е същият – и той ръба всичко (дори неща, които не съм предполагала, че може да бъдат ръбани от куче, като люта чушка). Статията ти ми дава надежда, че след горе-долу 21 месеца ще мога да живея отново в спокойствие (нямам търпение да минат :)).

    • Искра каза:

      Надежда винаги има 🙂 Руфи вече е на 3 и половина и няма и следа от предишната фурия, даже е станал доста мързелив :-). Единствената непроменлива е апетитът му – мисля, че може да яде по 24 часа в денонощието, при това – всичко… 🙂

  9. Пънкс каза:

    здрасти, много се забавлявах на статията ти , особено като ми се наложи да викам 3 пъти „не Крис Нееееее“ по посока на 7 годишният Бигъл, който използваше момента да седи на две лапи и да души плота на кухнята 🙂
    Бигъл – наистина не е куче за всеки, особено ако не си свикнал, че това куче юе слуша само когато си науми, но пък за нищо на света няма да го заменя :))) Иначе за пакостите, всички собственици можем да си ги мерим – при мен отиде зарядното на лаптопа (ама на парченца, как беше успял) беше се проявил като Пикасо с боичките върху килима ми и и от яд беше накъсал един костюм на баща ми, за който беше спестявал сума ти време (а по-евтините не им беше обърнал внимание) а и…наака стената ( ако се чуди как – беше се напъхал в гардероба с приплъзващи се врати, едната врата се е откачила и той с лъвски скок..и по време на него е натворил шедцовъра)
    Абе не е като да ти е скучно с един ушко у дома 🙂 Иначе за болестите не съм забелязала никакви нередности, освен от време на време има проблем с ушите.
    Поздрави

    • Искра каза:

      Много са забавни наистина – особено като мине малко време и преодолееш „загубата“ на някой уж незаменим предмет. Нашият Руфи си е нещо като ходещ цирк – постоянно вади някой впечатляващ номер или сърцераздирателна муцунка.

      Относно болестите – за съжаление мога да споделя един наш проблем от няколко месеца насам. Не знам дали е типичен за породата или си е наш патент, но го преследва един досаден дерматит и козинката му пада на кичури. Какви ли хапове вече не изгълта и с какво ли не го мазахме, но…. още се борим с тази досада. Ако някой се е преборил със същото, нека сподели!

      Но…макар и малко оплешивял, Руфи си остава най-прекрасното куче на всички времена и планети 🙂

      • Elena каза:

        Zdraveite, az sashto imam biigal ( jenski na 2 godini i polovina) i kogato be6e na okolo godinka nqkade,se poqvi i pri nas tozi problem s padaneto na kozinkata. Naprovo celi golemi petna bez kozina se bqha obrazuvali.Otidohme na lekar estestveno oshte kato zabelqzah v ranen stadii 4e padat ki4uri kozina i taka zapo4nahme lechenie s preparati koeto traq 2 meseca daje moje i malko pove4e,kam 100tina lv si spomnqm 4e izleze le4enieto,no trqbva da znaete 4e minava mn bavno. Togava q izlsedvaha i se okaza 4e e pri4ineno ot nqkakva bakteriq v organizma i ( biigalite bili mn blagopriqtni nositeli na tazi bakteriq ) no v kraina smetka vsi4ko i mina s mn postoqnstvo i mazane.Ne se pritesnqvaite,ne e neshto neizli4imo,prosto trqbva vreme. Uspeh vi jelaq 🙂

  10. Ваня каза:

    Здравейте,чудесно сте описали малките пакосноци.Толкова непокорно и в същото време толкова любвеобилно е това куче.Моят е на 4 месеца и е сравнително спокоен,но можеби е такав защото почти не остава сам.Само имам един и то за мен е голям проблем.Ходим на дълги разходка и то по няколко пъти на ден,но нито пишка нито ака навън.Стиска се и като се върне си свършва работата в къщи. Ако някои може да ми даде савет ще съм много благодарна.

    • Искра каза:

      Явно е характерна черта на породата 🙂 Ние имахме същият проблем първите – не си спомням точно – но може би един-два месеца. Беше много отчайващо – тъй като го бяхме научили да ходи в банята, докато не му минеха всички ваксини, за да може да излиза навън и той много добре се научи, че трябва да ходи само там. Колкото и да го извеждахме после, ако ще и часове, много грижливо се стискаше, докато не се прибере и не изтича през галоп в банята 🙂 За щастие това си отминава от само себе си – или поне при нас. Според мен е въпрос на малко време да се отпусне и да проработи инстинктът му!

      Големи са сладури иначе! Дано ви донесе наистина много радости – дори и пакостите му се забавни, стига стопаните му да не се взимат много насериозно 🙂

  11. Ваня каза:

    Благодаря за отговора.Ще се въоръжа с търпение.Като гледам снимките на вашият Руфи сякаш гледам моят Арв,окраската му е същата.Предишното ни куче беше пекинез,много кротък и спокоен с една дума аристократ,а този е фурия.Но може би това ни беше необходимо да ни държи в тонус.
    Поздрави

  12. викчет0 каза:

    znachiii az iskam da p0pitam za tezi bigalchetA!!
    Az mislex da si wzimam m0ps 0bache bigalchet0 mi naprawi d0br0 wpechatlenie i reshox da g0 p0isakm !!!!
    sbarkala li sam ???
    pishete mi na poshtata
    zvezdichkata_994@abv.bg

  13. evgeni каза:

    a iskam da pitam ne6to.em az sum na 12 i ot dosta vreme iskam da si vzzema ku4e a na6ite ne6to ne sa naviti mislqt 4e nqma da se grija za nego a az sum dosta otgovoren povqrvait6e mi.em zna4i nie jiveem v 3-staen apartament ismisal apartamenta si e golemi4ak i moje da sehodi v krug smisal da si obikalqsh v krug staite sa golemi4ki kato se ima i pradvid 4e hola i kuhnqta sa zaedno i sa nekade ob6to 20 metra tova dobre li e za bigal

    • Искра каза:

      Разбирам, че имаш голямо желание, но е необходимо много повече от ентусиазъм. Всяко куче, независимо бигъл или не, изисква много грижи и постоянство. Първо трябва да убедиш родителите си, че си способен на това, а след това вече може да помислиш и какво кученце да си вземеш.

      Бигълите имат нужда от много движение, особено докато са малки и не е достатъчно да се движат между 3 стаи. Ако успяваш да му изразходваш непрестанната енергия с дълги разходки навън :-), мисля че и едно одеялце, на което да заспи след това, ще му е достатъчно. Но първо трябва да убедиш родителите си, че ще бъдеш наистина отговорен в грижите си.

      Успех!

  14. гергана каза:

    страхотна статия! но малко ме плаши. моля ви посъветвайте ме. имам 4 деца, между 1 и 12 години.с мъжа ми искаме да им вземем кученце и се спряхме на бигъл,НО…..
    чесно казано още едно зверче, незнам дали ще се чуства добре в пълната ни къща.как мислите?

    • Искра каза:

      Ами честно казано според мен децата доста ще го забавляват и изтощават :-), което ще е възможно най-доброто за едно малко енергично кученце. Още повече че навсякъде пише, че бигълите са изключително подходящи за семейства с деца, а и като гледам Руфи не се и съмнявам. Обичат много да се забавляват, да ги галят и да тичат, изключително дружелюбни – не би трябвало да има какъвто и да е проблем 🙂

      • гергана каза:

        благодаря! вече реших ме,ще е бигъл.най-вероятно мъжки. запазвам си въвможноста да те питам за разни работи, ако нямаш нищо против? до скоро!

        • Искра каза:

          Не знам дали сте добре с английския, но има едно хубаво обобщение за бигъла, което излъчваха по Animal Planet и може да го намерите на: http://www.youtube.com/watch?v=BAf7lcYEXag . Може пак да ви разколебае :-), но е хубаво човек да знае с какво се захваща.

          Поздрави!

  15. kk каза:

    Здравейте! Мисля да си гледам бигъла на двора завързан за каишка. Ще си има къщичка пълна с плаченца (които ще се перат всяка седмица), играчки и ще го науча да гони топка. Какво мислите ??

    • Искра каза:

      Ами, честно казано не познавам бигъл, който е бил гледан на каишка в двор. Не знам дали няма да му е ужасно скучно – особено като малки са много енергични и имат нужда от повече движение и забавление. Поне съдейки по Руфи, той не обича да се забавлява сам, а постоянно търси компания. Дори не остава сам в друга стая, а винаги идва при нас да се гали и гушка. Затова не съм убедена, че бигъл на каишка в двор, отделен от стопаните си, е най-доброто решение. Много специфично за бигълите е силният лай, който прилагат, за да изразят недоволство, самота и отегчение. Така че има голяма вероятност всичките съседи да чуят възмущението му от това, че му е доскучало :-). Все пак не съм експерт в това отношение, така че е хубаво да съберете и други мнения по въпроса.

  16. Мадлена каза:

    Великолепен разказ! Винаги, когато ми е „кофти“ отварям блога и го препрочитам. Не бих могла да добавя нищо повече емоционално и като израз.
    Нашият бигъл се казва Бим и е на 1 година и 4-ри месеца, със същите окраски, нарисувани очи, очна линия до ушите и ни осигурява същите радости и изненади.
    Дванадест дена преди да си купим бигъла, изгубихме предишния Бим (пясъчен басет грифон), който живя с нас близо 18 години и не можахме да го преживеем.
    Та решихме да си доведем в къщи бигъл, красиво куче с характер, като предишния Бим. Страхувахме се, че страданието от скорошната загуба, може да попречи да обикнем мъничето.
    Нищо подобно! То влезе моментално в сърцата ни, намести се сигурно и безвъзратно там и го обичаме безумно с благодарност за това, че го има и разсея мъката ни.
    Искам да попитам какви размери трябва да има порастналия бигъл и до кога расте. В момента Бим е висок (при холката) 40 см и тежи 13,8 кг. Повечето бигъли, които познавам са доста по-едри от него.
    Поздрави!

    • Искра каза:

      Наистина много съжалявам за предишното ви куче – не искам дори да си помислям какво е като изживяване!

      По отношение на породата бигъли като такава – не съм експерт, а по-скоро имам детайлни познания по нашето Руфи в частност :-). Това, което знам за размерите на бигълите е, че най-често има 2 разновидности – по-малките, които са докъм 33 см височина и по-големите – докъм 40. Така че предполагам на ръст няма да ви изненада повече.

      Що се отнася до килограмите, от Руфи съдя, че продължи да наедрява докъм 2 години и нещо, след което неусетно премина във фазата на дебелеенето 🙂 Така че много внимавайте с теглото на вашия Бим, тъй като поне Руфи все ни гледаше с гладен поглед и ние все го съжалявахме, докато накрая не се оказа, че е по-заоблен, отколкото висок :-). Като килограми съм чела, че не трябва да е повече от 15, но Руфи, след диетата, е на 18 и според ветеринарите теглото му сега е идеално за структурата му, тъй като е много мускулест и набит. По парковете съм виждала бигъли с изключително различни размери – някои по-едри, други по-дребни (особено женските са изключително фини). Казано простичко, според мен, важно е кучето да е здраво и да се чувства добре, а пък колко точно ще стърчи и ще тежи не е от особено значение (освен ако не го водите по изложби – там със сигурност не са либерални като мен :-)).

      Поздрави!

  17. Мадлена каза:

    Бих искала да видя Руфи и други приятели на бигълската среща на 26.03.2011 г на Хиподрума, в малкия парк – зад ритуалната зала, след 10,00 часа.
    Поздрави!

  18. Йоана каза:

    Много хубав разказ.Аз също имам бигъл,и е на половин годинка.Той винаги е пълен с енергия и е цар на белите и пакостите , вчера изяде портмоне заедно с парите , отначало му се ядосах , но като погледнеш към сладката му муцунка забравяш всичко – отиваш и го гушваш.Определено тази порода са големи беладжии и не са за всеки . но всеки който има такова не съжалява за избора си !!! 🙂

  19. Юлиянна каза:

    Здравейте, забавлявах се много с прочетеното. Скоро ще си имаме момиченце бигълче и търсех инфо, така попаднах на Вашия разказ. Ние имаме неуморима дъщеричка, която по цял ден скача , тича и прави пакости. Решихме да и вземем куче, което да съответства на нейната натура. Според Вашите думи, май тази порода е нейния кучешки еквивалент. Май ни очаква голямо забавлевие. Добре, че сега не ходя на работа!
    Кажете, имате ли наблюдение дали женските са по-послушни?

    • Искра каза:

      🙂 Определно звучи сякаш куче и детенце ще са си лика-прилика 🙂 За съжаление нямам наблюдения върху женски бигъли. Но доколкото имам наблюдения върху бигълите като цяло, доста се различават един от друг – възпитанието до голяма степен си оказва своето влияние. Просто ние го оставихме да прояви всичките особености на породата си, докато съм виждала и други, доста по-възпитани и уравновесени.

      Успех с начинанието! 🙂

      • Юлиянна каза:

        Взехме го вчера. Много е малко / на 35 дни/ и пълно с глисти. Водихме го на доктор за обезпаразитяване веднага. Вчера цял ден спа. Днес, май пак ще е така. Хапва по малко. Хапе ни по краката, ака глисти и пак заспива. Но през нощта е много активно. Ходи насам- натам и вие доста силно. Дано съседите имат шумоизолация 🙂

        • Искра каза:

          Честито! 🙂 Дано бързо да се адаптира – първият месец е малко като да си с бебе – не прави много разлика между деня и нощта, но скоро би трябвало да се приспособи към новия си живот. Изненадва ме, че вие – нашият Руфи не издаде звук до 6ти месец. Когато излая за първи път, направо ни смая… 🙂 Но затова пък силата на гласа им наистина е впечатляваща. Дано бързо да се погодите и да ви радва много!

  20. Искам да кажа, че написаното много ми хареса и на 101% покрива, това което се случва и при мен с моя бигъл. Явно няма особена разлика в поведението на тази изтрещяла порода. Но въпреки това, съм готов след време отново да си взема бигъл, защото мисля, че след като имам един, то вторият няма да ме уплаши с нищо и още повече, аз ще бъда по-добре подготвен 🙂

  21. Пламен Арабаджийски каза:

    И ние имаме бигъл, Анри се казва, на 20 месеца е в момента, същия дивак, обича много и безрезервно всички членове на семейството. Нуждае се от непрекъснати разходки, най-енергичното нещо, което съм виждал. Имало е моменти, в които ми е идвало да го убия, но само един негов поглед ми е достатъчен, за да разбера, че желанието ми е неизпълнимо…За всички, които искат да си вземат бигъл-не го правете, ако няма да го разхождате по 5 км всеки ден.Ще бъде мъчение, и за него, и за вас!

  22. Inna_Ogan каза:

    Zdraveite,Nie sashto imame Bigal,kazva se Lea i e nai-sladkoto neshto koeto sme vijdali.Kakto pri vas i pri nas e sashtoto tq e golqm shturak.Dokato be malka ne ostana neshto koeto da ne izgriza,no tova samo dokato i porasnat zabkite s mnogo trenirovki v kashti nakazaniq q nauchixme da spre s pakostite kato saotvetno q vaznagrajdavaxme s lakomstvo a znaem che vsichki bigali sa lakomi nikoga ne otkazvat na xrana(kakvato i da e).nauchixme q da si xodi na specialno mesto po nujda,dresira se no trqbva da si uporit Veche e na 1godina i 3 meseca i e po krotka,no ne smeem da q ostavim sama poludqva,sadira se da lae i plache,i e tolkova xubavo kato se priberesh nqma takava radost opashkata i e postoqno na lqvo i dqsno.Obojaava da spi pri nas eee ne pri nas mejdu nas ne moje da e samo do ediniq trqbva da e mejdu men i maja mi.Kato bebe e.S edna duma nemoga daje i za minuta da sajalq che sme q vzeli.Tq e vsichko za nas nqma po dobro kuche ot neq.LEA!!!!

    • irina каза:

      Mnogo iskam da si vzema kuche ,no ot vsi4ki porodi ima samo edna koqto kara surceto mi da se razhlopa naistina- bigul 😀
      Mnogo gi haresvam!
      Obikolih vsi4ki zoo-magazini i veterinari i magazini kadeto se prodava samo hrana za jivotni s nadejdata da namerq bigul ili obqva 😦 No za jalost vsi4ki mi kazvaha edno i su6to –> “ samo po poruchka “
      No az ne iskam kuche po poruchka…iskam da go vidq i da si go haresam az! (ili po to4no vzaimno da se haresame 🙂 )
      Jiveq s roditelite si v burgas…imame golqm apartament i sme na 5min. pesha ot morskata gradina.
      V poslednite 6-7 meseca izchetoh vsi4ko vuzmojno za tazi poroda i mislq che tova e idealnoto kuche za men!
      Molq ako nqkoi znae ot kude moga da si namerq malko po vuzmojnost mujko bigulche da mi pishe na e-maila.–> varna089@hotmail.de
      Mnogo bih se radvala na otgovori
      Blagodarq vi

      • Zita Beagle каза:

        Предполагам, че през март-април ще има доста малки кученца. Следете обявите, звънете и търсете. Но имайте предвид, че малкото бигълче е като голям терминатор – предвидете си план Б в случай, че не ви издържат нервите.

  23. pavel каза:

    този дихарактер може да се опитоми но като всяко кученце то има нужда от забавления

  24. Здравко Митев каза:

    вече съм на 100% навит да си взема още след есец бигълче. иамм въпрос: вкъщи имаме доста цветя, дали ще успея да ги опазя от него?

    • Искра каза:

      Поздравления за решението! 🙂

      Поне при нас не е имало проблем с цветята – а имаме наистина много. Случвало се е по случайност да е събарял някоя саксия, докато вилнее (от тези, които са на земята), но наистина по изключение. Но, разбира се, всяко диване си има собствен репертоар, така че не се знае какво ви очаква, когато подслоните едно бигълче – по-добре бъдете подготвени за всички възможни бели 🙂 Успех! 🙂

  25. Мони каза:

    Здравей!

    И аз имах куче 13 години и много се бях обвързак с него,но него вече го няма…
    Сега съм на 11 и исках да те попитам БИГЪЛЪТ на каква дресировка подлежи,по колко часа трябва да се разхожда не ден и по колко трябва да яде?
    От твойте отзиви разбрах,че е палаво,добро и любовно куче,чакам отговор!
    Защото смятъм да си взема бигъл!!!

    • Искра каза:

      Трябва да призная, че не съм най-добрият пример за дресировка – нашият си остана диване, но и ние не сме се опитвали да го вкарваме в някакви строги рамки. Предполагам, че ако човек се заеме да го обучава, ще има успех – виждала съм такива примери по паркове и градинки.

      Относно разходките – зависи от възрастта му – първите 2 години нашият имаше неизчерпаема енергия. Колкото по-дълга беше разходката му, толкова по-малко вилнееше из къщи. Истински се е уморявал, когато сме правили няколко часов планински преход. През седмицата не сме имали възможност за такива дълги разходки и тогава сме минавали и с по половин час – но не са му били достатъчни да се умори хубаво.

      Относно храненето зависи с какво го храниш – на всеки вид храна пише колко трябва да се дава в зависимост от килограмите на кучето.

      Иначе, наистина бигълът е чудесно куче – весело, игриво и много любвеобилно. Пожелавам ти да намериш своя четириног приятел!

  26. daniela каза:

    az imam bigal te vinagi li grizat taka

  27. Gosho каза:

    Zdraveite!!!

    Az sashto imam bigal i moga samo da kaja,4e vinagi kakvoto si namisli go pravi vinagi trqbva da stane na negovoto no e sravnitelno krotka za vyzrastta si ne e kato beshe malka togava praveshe mnogo pakosti i nai razli4ni shtyrotiiki i vse oshte si obicha chorapite 😀 no az mnogo si go obicham i ne smqtam da se otkazvam ot neq ako iskate da pitate neshto koeto vi interesuva za bigala shte vi kaja..

  28. Desislava Bogdanova каза:

    здравейте, преди време имах бигъл , но малко след като свикна с нас сътбата ни изигра лоша шега и г откраднаха от детската площатка. Синът ни беше мнго натъжен и постоянно говори за него дори о сънува на сън .
    Както и да е, решихме да си вземем друго кученце, но същата порода, защото имах късмета да разбер какво означава березервна л’бов. . Не им било сезона на разгонване…е, какво трябва да направя за да си намеря и купя кученц, след като никъде няма и било раноо… Моля, ако някой от форума има котило вече или познава някой да продав , аз съм о тВарна и телефона и е 0884 699 777
    Деси

    ка

    • Nikol каза:

      Desi,
      Mnogo syjalqvam za zagubata na vashiqt liubimec. Silno se nadqvam, che ste uspeli da si namerite bigal. Uchudvam se, che sa ti kazali che e rano zashtoto nie dnes shte si vzemame bebe na 8 sedmici 🙂

  29. Алекс каза:

    На рождения ми ден ми подариха Бигъл.На моменти любовта му е безгранична , а на други
    е цар на пакостити.Когато прочетохме статията решихме и ние да го кръстим Руфас.
    Ние имаме проблем с акането и пикането.Дори сме му взели памперс защото ни казаха , че
    още малко за разходки.Въпреки памперса не всеки път си върши работата на него.
    Може ли да ни дадете няколко съвета за по-добри резултати?

  30. Ivaylo Milchev каза:

    Na 15 juni moje bi 6te mi kopuvat bigul no sega kato vidq tazi stranica „Бигъл вкъщи: Да,бе,да!“ postoqnno govori za urocite mi kak 6te u4a kogato ima ku4e vku6ti.I mislq 4e nqkolkogodi6nata mi me4ta 6te bude razbita.Molq te pomogni mi mnogo iskam ku4e!!!

    • Искра каза:

      :-))) Наистина не виждам как едно куче може да пречи на уроците или на каквато и да е обичайна дейност :-))) Аз работя, имам малко дете, което изисква хиляди пъти повече грижи и в никакъв случай не бих казала, че едно куче е пречка човек да продължи да върши ежедневните си дейности. Защо иначе хората биха си взимали куче….?! Да, наистина трябва да се съобразяваш и да си отговорен, но в никакъв случай не е необходимо да променяш коренно начина си на живот. Кучето е радост, а не пречка. Важно е човек просто да е малко по-организиран.

  31. Hallucinogen каза:

    Здравейте. Винаги съм искал да си имам куче и май се реших. Работата ми е на смени, като най-често отсъствам между 16:00 и 0:00. Нередовния режим на разходките ще бъде ли голям проблем за бигъла, или да си сменям работата 🙂

    • Искра каза:

      Ами за дребосъците е важно да имат ритъм на разходките, за да могат по-лесно да се приспособят към режима и да не правят пакости вкъщи…. Ние имахме трудности в началото, докато се приспособи. Иначе веднъж пораснал е доста по-лесно. Така чеее… нова работа не е лоша идея 🙂

  32. Lili каза:

    Нашият бигъл Роки беше най-обичливото куче, което сме имали. А сме имали няколко…Живя 14 години и имам чувството, че живя, за да доставя радост на нас – хората около него. А търпението му към малките деца беше просто безгранично – позволяваше им всички закачки, някои от които и по-груби…Баща ми ходеше с него на лов, а ловците казваха, че Роки можел дори да чете – показвали му бележката и той знаел на какъв лов са тръгнали – прасе, лисици…едно време имаше и такива животни.
    Всеки, който е поглеждал в прекрасните умни очи на бигъла, е бил запленяван от него!!!

  33. Aся каза:

    Здравейте, отдавна се запознавам и чета за биглите и скоро ще е най-удобния момент с подходящи условия и градина за да си вземем такъв мъник. Само ме притеснява това,че доколкото разбирам се чувстват много самотни, вият и рушат,когато са оставяни сами за дълго. С разрухата няма проблем и сме съгласни,а и ще изолираме каквото може. По-скоро се притеснявам като сме на работа (от 8 до към 6 вечерта) да нямам нещастно куче,тъй като знам,че тази порода изисква повече внимание и компания, и особено като порасне, защото като е мъниче ще спи доста. Ще му отделяме цялото време на света и дълги разходки сутрин и вечер,проблема е да не е нещастно през деня. Имаме и котка, с която ще го научим от мъник и се надяваме така да са си компания. Мислите ли,че е добра идея,при положение,че ще е сам през деня,но с много внимание и грижи през цялото останало време и почивните дни?
    Естествено като го вземем ще прекараме 1вите седмици с него вкъщи.
    Мерси предварително!

    • Искра каза:

      Амии 🙂 Как да отговора… Наистина обичат да са сред хора, но се научават и да са сами. Когато нашият беше малък, съседите ни казваха, че понякога за кратко виел през деня, докато сме на работа. Но като порасна, свикна. Другото ни голямо премеждие беше, когато се преместихме в нов дом – вече си беше голям и много улегнал – и изведнъж – всичко наново. Когато излизахме, почваше да вие с всички сили (добре, че блокът още не беше населен с хора…) и сякаш от яд и болка, че е изоставян, пак беше почнал да прави много бели. Казват, че котките се привързвали към дома, а кучетата – към стопаните, обаче ни стана много ясно, че явно и кучетата си обичат къщата и се объркват, когато ги заведеш на ново място. И това поведение продължи близо половин година…

      Но като цяло, мисля, че всеки (независимо куче или човек :-)) се научава и приспособява. Способността за адаптация все пак е основна наша характеристика и рано или късно нещата си идват на мястото. Успех! Всичко ще бъде наред 🙂

      • Aся каза:

        Мерси, отговора ти много ме успокоява! Всякакви съвети за това как да помогнем и облекчим процеса на приспособяване към стоенето сам ще е от полза. И се чудим…То ясно,че с котката ще се сприятелят,но се надяваме и това да е фактор който да облекчава самотата,като си има приятелче и компания.

  34. Галя каза:

    Здравейте 🙂 Страхотна статия, моето пале е на 7 месеца и го обожавам. От една страна е най-милото куче, което идва да ми се покатери в скута докато седя на компютъра, защото иска да се гушне, но и много обича да дивее.

    Не е 100% бигъл, защото баща му е лабрадор (инциденти стават, но този е бил със страхотен резултат). Мислех, че повече прилича на бащата, но с възрастта се оказа, че от него е наследил единствено златистата козинка, във всяко друго отношение – от нрава до набръчканата глава и гордо щръкналата опашка – е абсолютен бигъл.

    На разходка е страшно послушен и с повод и без, в градината е много работлив, всяка сутрин го заварвам да носи или лейката, или метлата, или мотика… Лови всякакви неща във въздуха, но предпочита вкусотии, летящи към него от другия край на стаята. Когато спя, и той спи. Ако вечерта сме стояли будни до 3, на другия ден и двамата спим до 12. За мен той е съвършеното куче – схватлив, дружелюбен, обичлив, игрив и ме прави страшно щастлива.

    Затова сега ми е страшно трудно да се разделя с него. Заминавам извън България най-малко за година и не ми позволяват да си взема домашен любимец. До последно се надявах да ми разрешат, но вече е ясно, че не може. От всичките ми познати никой не си търси куче – имало косми, трябвало да се гледа…

    Ако някой иска 50% бигъл+50% лабрадор (естествено с ваксини, паспорт, чип, медальон и хигиенни навици) или познава някого, който си търси, моля, звъннете ми на 0893 585 385.

    И двамата му родители са породисти (въпреки че са от различни породи), той е страшно красив и чаровен и се ужасявам от мисълта да се разделя с него, но се надявам поне да успея да му намеря друг грижовен стопанин, когото той да обича, да ядосва на моменти, но в общи линии да го прави по-щастлив.

  35. Tonq каза:

    Галя,от кой град си?

  36. Кристиан каза:

    Здравейте!
    Купих си едно момченце преди 15 дни и вече се приспособи.Яде много, спи по максимум 5 часа на денонощие(нямам идея как го прави) и вече лае постоянно(имам чувството, че просто е супер горд с това, което може :д) и искам само да ви попитам имали ли сте проблем с разходките?По цял ден яде тревата в градината, а когато реша да го разходя се дърпа и се връща вкъщи.Щом му махна повода веднага отива в тревата и почва да ръфа …

  37. Антония Илиева каза:

    Здравей Искра,
    от известно време чета блога ти, много ми допадна стила ти, пишеш интересно, интелигентно и с невероятно чувство за хумор. Особено ми харесаха самоправките за вашия кучо Руфи – толкова свежи, толкова весели и трогателни едновременно…От няколко месеца и ние си имаме бигълка в къщи, голямо веселие е! Невероятна е нашата Дара – любвеобилна, весела, закачливо-пакостливо-палава и много хубава, Още е малка -на 6 месеца, но когато порасне достатъчно и вашия бигъл все още си търси „мацка“ ще ви се обадим – току виж пламне страстна бигълска любов..:))) С радост и интерес ще следя за нови разкази за вашия Руфи…
    Поздрави, Антония Илиева

  38. Ирина каза:

    Здравейте,
    Много се забавлявах с тази статия… Няма по-точно описание на изживяването да отглеждаш бигъл. Ние имаме една 9 месечна шизофренична сладурана, която в наше присъствие е плюшено ангелче, но затворим ли вратата от външната страна, нещо отключва тъмната й кучешка страна и тя се превръща в зъл разрушител…
    Няма да ми стигне прозореца, за да опиша всички щети у дома… И как всички оставаме голи и боси, защото дреки, обувки, пердета и мебели са главните обекти на беса й…
    Обаче – няма полезен ход. Обичаме я безобразно много и искрено вярваме, че с възрастта „ще улегне“ и вандалските й прояви ще спрат.
    Дотогава силно се надяваме, че съседите няма да ни изслелят, защото всеки път, когато излизаме, тя вие като истински вълк от мъка, че остава сама и това продължава понякога с часове 😦
    На всички вас, поели риска да обичате кученце БИГЪЛ, пожелавам ТЪРПЕНИЕ, с което само истинската любов може да ви въоръже.

  39. Вики каза:

    Моят бигъл. е. мнго.добър

  40. Веселин каза:

    Здравей!
    Казвам се Веско, на 12 години съм и съм от Плевен. Наскоро нашите ми купиха бигъл на месец и половина. Също като теб аз мисля че те са дружелюбни, мили и малко диви. 
    Увличайки се в грижите за него попаднах на твоя сайт. Прочетох някои от статиите ти мисля че ти можеш да ми помогнеш. Имам малък проблем с игрите и с възпитанието. Братовчедката ми си взе куче и с него много обичаме да играем на „ донеси” или на „намери топката”.но когато покажа на Тара (моето куче) някоя играчка и я хвърля тя изобщо не я отразява а пък да не говорим ако я накарам да я намери. Надявам се че ще ми помогнеш. 
    Благодаря предварително!

    • Искра каза:

      Здравей! 🙂 Опасявам се, че не мога да ти помогна в случая, защото нашият Руфас също никога и по никакъв повод не е тичал след топки, пръчки и всякакви играчки, които се продават за целта. Просто не обича. Нито като малък, нито като голям 🙂 Единственото, след което би тичал и то с преливащ ентусиазъм, е парче салам или кебапче, но … тях пък никога не би ги донесал, а издъвкал по пътя 🙂 Просто се радвай на Тара – ако й е интересно, ще се затича, ако не – явно това не й забавно. Просто правете нещата, които и на двамата ви харесват. Успех и да ви радва безкрайно много! 🙂

  41. Goranka Baitarova каза:

    Съпругът ми почина и останах сама .Жестока самота , който го е изпитал знае какво е . Тогава дъщеря ми и зет ми ми подариха БИГЪЛ ЗА КОЛЕДА .Беше на един месец , а сега е на пет . Женско е казва се КИЙРА ! Обикнах го още щом го видях .И тя ме обича ,спи при мен , когато беше студено се гушкаше при мен под завивката , а сега е вече голяма и спи в краката ми. Много е топличка и сякаш разбира къде имам някаква болка , и иска там да спи . Аз съм пенсионерка и съм постоянно при нея , а и имаме двор , където имам още две големи кучета БОРКА И САРА /ловните кучета на съпруга ми / САРА е -Каракачанска овчарка с дълъг косъм , а БОРКА е някаква кръстоска също като САРА , но с къс косъм . Много не обичат малката и не смея да я оставям при тях . Много е щура иска да си играе , а те и ръмжат . В къщи вече успя да ми направи няколко бели . Първата беля беше да ми открадне телефона и да му изгризе калъфката , защото звънял и тя решила да се обади . Втората беля беше да прегризе кабела на прахосмукачката . Третата да изгризка дунапрена на дивана . Това са по-големите бели , за малките ,като да отмъкне я терлик , я чорап или някаква дреха и чака да я гоня за да си ги взема . Страхотен другар ми е . Не бих се разделила с нея , макар ,че е много , много палава ! От малка я научих на много неща , като я поощрявах с лакомства .Научих я да пишка и да ака на детска пелена , и не ми прави бели . Във възпитанието им трябва голямо търпение и обич . От малка не лае ,и докато не разбере , че съм будна не мърда . Много , много си я обичам .

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s