Бигъл вкъщи: Да, бе, да!

Копнеете за прилив на адреналин? Ежедневието ви е блудкаво-еднообразно? Жадувате за безрезервна любов? Претърсвате вселената за верен приятел?

Ами, така кажете, де! Решението е просто – бигъл вкъщи. Вече скицирах как една златна рибка доведе Руфи вкъщи (Дъ Биг Бос: Руфи идва вкъщи), но мисля, че е ред да доразкажа за характера на нашето шефче.

Поводът е едно злобно псе, което вчера нахапа Руфи (друг път ще го наклеветя на блога си). Но причината е самият Руфас, когото обожавам. Когото мога да целувам и да прегръщам по 24 часа в денонощието. Дори по 25 🙂 . Защото е невероятен – както в пакостите си, така и в неподправената си любов.

Първите мигове с Руфи бяха невероятни. От момента, в който го погледнах, го обикнах. Знаех, че това е нашето Руфи. Нещо в сърцето ми се сви, затрепери и по тялото ми се разля блага топлина. Гледах го и го обичах. Това бяха едни от онези вълшебни моменти, когато знаеш нещо, без да знаеш как. Обичаш, без да търсиш обяснение. Взимаш най-правилното решение, без да имаш нужда от доказателства, че е така.  Всичко в теб е в тих синхрон.

Но какво значи да вземеш правилното решение? Да приютиш това обезумяло, изтрещяло, раздивяло се кучище?

 

Или пък да се наслаждаваш блажено на същото мило, добродушно и сладурско кученце?

Или пък да се удивляваш на сюблимното му любопитсво, което скоропостижно разгадава всичко случващо се край него?

Или пък да се отдадеш на много-рядко-случващите-се-да-бе-да-ти-да-не-полудя-това-не-може-да-бъде случаи, когато простo си лежи (нито беснее, нито спи, нито души):

Бигъл. Това определено не е куче за всеки. Свободолюбивият му, жаден за пакости и нерядко опърничав нрав изискват еквивалентно разкрепостени, либерални и толерантни стопани, които да се извисят над ежедневните неудобства в името на безрезерната любов на малкия мушмурок.

Най-предизвикателни бяха първите две години съжителство с Руфи. „Очаквай неочакването” беше девизът на всеки ден в неговата компания. Енергията просто преливаше от дундестото му телце, докато безразсъдно хвърчеше като ракета между стените на апартамента. Зъбките му растяха и търсеха вкусни дивани, маси и столове, в които да се почешат. Жаждата му за откривателства го тласкаше да се отдалечава на десетки метри от нас по време на разходките. По това време дори имах притеснения, че недочува, защото не се отзоваваше, когато го викаме (наивно, нали?) Търчейки нанякъде в преследване на надушена следа, напълно изключваше, че и ние сме с него. По някое време, когато вече е само точка на хоризонта, се сепваше и се оглеждаше стреснато да ни открие.

Най-големите изненади бяха съзаклятнически подготвяни от Руфи за посрещането ни, когато се приберем от работа. Отваряш входната врата и се чудиш каква колоритна пакост е сътворил този ден. Сред най-впечатляващите му постижения се класират:

–          колосално разхвърляне из цялата кухня на кофата за боклук (можеше и по-зле!);

–          килерът отворен и съдържанието му (цимент, латекс, пликчета, разни натурийки) разпръснато артистично из стаята (ще го съберем, няма страшно!);

–          нагризан и старателно разпарчетосан балатум (е, какво пък, ще го сменим с плочки!);

–          изтръгнати безапелационно контакти (не искам да знам как!);

–          откачени и надъвкани лайсни на паркета (и без лайсни можем да живеем!);

–          прекъснати кабели (за какво му е на човек телевизия, щом има куче?!);

–          наводнение (кой да подозира, че маркучът на пералнята бил толкова вкусен?!)

–          …..

–          …..

Да споменавам ли, че любимият десерт на Руфи през първите 2 години бяха чорапите? Ама не просто да ги нагризе, а направо да ги преглътне на една хапка. Колко пъти сме звънели разтреперушкани в денонощния ветеринарен кабинет да питаме  „Проблем ли е, че една стотинка е в коремчето му?”, „Проблем ли е, че изяде кутия курабийки?”, „Проблем ли е, че глътна един ластик?”

Набезите му всъщност са едно добро основание да пообновиш мебелите вкъщи и да заживееш по-добре от преди. Стига да изчакаш да си навърти бясно километража първите 2 години. После, като с вълшебна пръчица, изведнъж се укроти и мащабът на пъклените му замисли се ограничи до една-две дивотийки, които му доставят несъразмерно удоволствие. Като това да си открадне дистанционното и захапвайки го заплашително, да го изтъргува срещу парче салам за откуп.

Руфи обаче не е просто машина за скорострелно унищожение на дома ти. Той е всичко, за което можеш да мечтаеш. Той е дружелюбен, обичлив и по детски щастлив, без условности и ограничения.

Хвърля се да те посреща от вратата, припка и подскача с възторжено възхищение и благоговение. Гальовно снове из краката ти със сангвинично размахана опашка, просейки си едно почесване зад ушите.

Обичта му е всеотдайна и безрезервна, а в очите му ти си най-големият кумир. Разточително те обсипва с екзалтирани целувки и подбутвания – тип „Дай една гушка, беее!” Жизнерадостният му нрав моментално те разведрява, а невинната му игривост заличава спомените за злободневните проблеми.

Жаждата му да раздава любов е толкова безпределна, че една вечер дори ласкаво започна да се гушка в един нищо неподозиращ жабок. Е, жабокът не остана възхитен от перспективата да бъде премазан от любов и с няколко подскока се разграничи от щедрата любвеобилност на Руфи.

Но Руфи е такъв. Естествен и неподправен. Лош и добър. Див и кротък. Инатлив и послушен. Но винаги истински.  Винаги  самия себе си. И го обичам!!! Ама много го обичам!

Виж още: 

Обява: Бигъл търси „мацка“