Настроение в ла минор

Времето е тежко. Скупчени сиви облаци са надвиснали над земята, въздухът е задушаващо неподвижен, пълен с тревожно очакване. Калта лепне по обувките, пожълтели стръкове трева се борят за живот, голи клони уморено се протягат.

Празен поглед. Мразя ги тези дни. Дните, когато се чудиш дали те гони просто лош късмет или може би това са своеволия на съдбата. Дали мечтите не се сбъдват, защото така е писано или стечение от случайни обстоятелства обрича всяко усилие? Да се съпротивляваш ли или да се примириш? Да се опълчиш ли гордо или да сведеш кротко глава?

Когато всичко си върви по план, никога не се захващам да разсъждавам дълбокомислено по тези въпроси. Категорично не искам да вярвам, че човек има предначертан път – за какво живееш тогава? Защо ти е да жадуваш, да мечтаеш и да се бориш, да се съпротивляваш, да постигаш? Защо? Всичко това би било отчайващо безмислено.

Не че виждам смисъл в това да се родиш и да умреш. Но поне животът си е твой. Твое творение, нашарено с твоите копнежи, сбъднати или не, с твоите постъпки, лоши или добри, с твоите емоции, грозни или красиви. Животът си е твой.

Но има дни, в които нищо не върви. Дни, в които сякаш нарочно биваш саботиран от по-висша сила. Дни, в които всяко въжделение е обречено на изгнаничество. Дни, когато си смразяващо безсилен и неспособен да пребориш съдбата. Дни, когато се чувстваш незначително малък и безпомощен. И тъжен.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s