Буреносната командировка (част 1)

Има преживявания, които не се забравят. Някои са хубави, други са лоши. А има и такива, които определяш като лоши, докато се случват, и като хубави, когато свършат. Такава беше последната ни командировка.

Понеделник сутрин нарамихме багажлето и с колегата изхвръкнахме със Сеата в посока Североизточна България. Времето беше сухо и студено, отегчително тривиално и дори доста банално в своята скучна сивота. Колкото повече наближавахме първата си цел – Шумен, толкова по-заснежен ставаше пейзажът. Все пак малко киша по пътя и някое друго заледяване не бяха повод за извънредно изумление и потресение.

Пристигнахме безпрепятствено и се настанихме в хотела. Никой не обърна внимание на неспирния сняг, който с безмълвна вманиаченост си трупаше охолно-доволно. Бяхме на топло, камината пукаше уютно, а пламъците подскачаха с лекомислена игривост. Работата си вървеше от само себе си и животът изглеждаше мамещо ласкав и радушен.

Сутринта станахме рано-рано с дестинация Добрич и ококорихме очи пред гигантската бяла преспа, която се извисяваше достолепно на мястото на колата. Е, след всеотдайно разравяне все пак се подадоха няколко заснежени фара, набраздени от лед прозорци и скърцащи от парещ мраз врати. Проблемът обаче се оказа малко по-мащабен от една затрупана кола. ВСИЧКО беше една безмерна преспа.

Въпреки това, спокойни, колкото само едни невежи могат да бъдат, се метнахме в колата и потеглихме решително. Улиците на Шумен бяха откровено предизвикателство дори за най-изкусните шофьори. Градът беше забулен с тежка снежна пелерина, колите се пързаляха и въртяха като обладани от духове, а дори скромните наклони бяха непосилни за преодоляване. Закъсалите автомобили ни попречиха да се оттеглим царски от града и ни се наложи да кръстосаме надлъж и нашир улеите на снежната обсада. Накрая все пак се изпързаляхме и табелката „Шумен“ избледня зад гърба ни.

Следващите 3 часа ни оставеше единствено да си задаваме един и същ смразяващо-натрапчив въпрос: „Защо, по дяволите, ни беше да потегляме?!“

 Буреносната командировка (част 2)

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения, Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Буреносната командировка (част 1)

  1. Pingback: Буреносната командировка (част 2) « За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s