Хората, които (не) значат

Последните седмици бяха вълнуващи. Не защото се случваха вълнуващи неща, а защото през тях преминаваха като на лента лица и сюжети, които завихряха хаотична амалгама от тръпчива носталгия и невъзможно копнение. Чувства, които те карат да застинеш покорно и да се замислиш. За малките неща. За важните неща.

Има личности, които преминават през живота ти, без да оставят следа. Бледи сенки, които по някаква ведома или неведома причина не значат нищо за теб. Може би са ти били съученици, може би са ти били колеги, може би са били част от тайфата на приятелите ти. Може да сте си изговорили тонове думи, които обаче никога не си почувствал. Може да сте натрупали в архива си безчетни, но и също толкова безкрайно безсъдържателни разговори. Може би са ви се случвали разни неща, някои от тях дори разсеяно приятни, но никога не можеш да си ги спомниш, защото…. никога не са значели. Хората, които не значат за теб. Да, знам, звучи високомерно. Но това е простата реалност. В живота на човек преминават хора, които са там, сякаш само като сумрачен фон. Фон, който е незабележим, но без който не биха могли да се отличат главните действащи лица в твоя живот. Както и самият ти си фон за много други хора, които те подминават – без омраза и без любов. Без да ги интересува, че ти съществуваш. Хората, за които нищо не значиш.

Има и други личности. Понякога дори не знаеш името им. Друг път ги познаваш – но стоиш тревожно-предпазливо встрани от тях. Хора, които те покоряват от пръв поглед. Нерядко ти си само фон за тези хора. Знаеш, че нямаш нищо общо с тях. Че няма разговор, който да поведете, защото дори нямате допирна точка, от която да тръгнете. Криеш се в сянката им и ако имаш късмета да си край тях по някаква задължаваща причина (работа, общи приятели), ги наблюдаваш. Как се държат, как говорят, как разсъждават, как чувстват. Следиш всяко трепване, всяка емоция, всяка постъпка. И те значат много за теб. Много, защото носят късче магия, която те пленява. Изкушават те с нещо, което дори не можеш да облечеш в думи и да изкажеш, защото не знаеш какво е. Но то е там. Едно подчиняващо обаяние, една хипнотизираща сила. Някаква позната топлина, която те облива нежно и нашепва утешнителни слова. Сякаш е достатъчно само да съзерцаваш този човек, за да преминеш в друго измерение.

Понякога ти се иска, ако можеш поне за ден да се събудиш в тялото на този човек. Да виждаш през неговите очи, да мислиш с неговите мисли и да чувстваш с неговите чувства. Да бъдеш друг. И сякаш повече себе си. Едно свръхестествено усещане, че Ти можеше да си Другия. Толкова далечен, а все пак толкова близък. Сякаш някога си живял неговия живот. Чувствал си поривите на щастието му, изстрадал си горчивината на болките му, ридал си над останките от неосъществените му въжделения.

Но сега си друг човек. Живееш друг живот. Може би дори по-красив. По-щастлив. Но има нещо мамещо, нещо изгарящо притегателно в живота на Другия. Сякаш носталгия по едно изгубено Аз. Сякаш това си бил ти или си можело да бъдеш, ако…

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Хората, които (не) значат

  1. Pingback: Въображението е магия. То е власт. То е страст. « За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s