Залез на Каваците

Изтощена съм. От работа, от емоции, от впечатления, от поредната неканена настинка. Лежа си в унес и слушам chill-out. Пълен релакс. Хармония. Нежност. Ефирност.

В полу-транс от умора мислите ми ненадейно отлитат към Каваците. Любимото ми място на Черноморието. Обичам Каваците. Каваците са не просто курорт, не просто море, не просто поредната ивица плаж. Каваците са сбъдната мечта, пристан на любов и нетленна красота.

Никога няма да избледнее първото ми отиване там. Преди 7-8 години бяхме отседнали в Созопол с Кис. Един тих следобед излезнахме на разходка, хванати за ръце, бъбрехме си и се смеехме. Самоволно разговорът се завъртя край това, че Каваците са съвсем близо до Созопол и наистина ли не съм ходила там?! Не съм стъпвала на Каваците?! Как е възможно?! Каваците са най-красивото място на Черноморието, а аз не съм била там?! Хванахме едно бусче и след по-малко от десетина минути то ни изсипа на Каваците.

Слезнах с ококорени очи. Погледът ми нетърпеливо обходи обстановката, препускайки в опити да прозре уникалността на мястото. Вместо това виждах стандартния асфалт, накацали на ята олющени бунгалца и няколко от типичните за крайбрежните ивици капанчета. Гледах и не виждах неповторимостта на мястото. Запристъпвахме към плажа, Кис ми разказваше с приповдигнат детски ентусиазъм за времената, когато като малък е идвал тук и е играел на федербал край бунгалата. Слушах го и се наслаждавах на уюта и тръпчивата носталгия, които навявяха  спомените.

Така неусетно пред погледа ми се прокрадна морето. Ненадейно то се разтла на хоризонта – величествено и несравнимо.

Каваците. Райски залив. Водата беше съвършено гладка – нежна, тиха и спокойна като пролетна роса. Залезът обагряше небето с божествени отблясъци от розово и лилаво, които се оплитаха и прегръщаха, образувайки въображаеми фигурки по небосклона. Крайбрежната ивица криволичеше приказно и чезнеше в далечината, преливайки в разточителна зеленина. Пясъкът проблясваше с мамеща страст, обгръщаше стъпалата и песъчинките галеха кожата с чувствено удоволствие. Чайките прелитаха ниско над земята, горди и красиви, след което кацаха във водата с осанката на владетели на морската шир.

Беше зашеметяващо красиво! Утопия от божествено съвършенство.

И точно в този момент, ние бяхме там. Аз и Кис. Само ние сред цялата упоителна прелест.

Сякаш времето беше спряло и цялото неземно очарование принадлежеше на този момент. Истинско, пулсиращо и осезаемо. Сърцето ми преливаше от любов, от топлина, от вяра. Това бяха едни от онези вълшебни, откраднати моменти, когато се чувстваш в синхрон със себе си, с любимия, с природата, с живота. Едни от онези моменти на свята хармония, които оставят спомен за цял живот. Които те правят жив.

Никога няма да забравя тихото обаяние на онази вечер. Босите ни стъпала, които пристъпваха в топлата морска вода. Камъчетата, които хвърляхме, за да направим вълнички. Мидите, които грижливо събирахме и си подарявахме. Сплетените ни ръце, докато крачехме и си разказвахме истории. Чистотата на любовта и красотата на живота. Събрани в неповторимостта на един миг.

Може би има десетки по-хубави места по земята. По-екзотични, по-интересни, по-впечатляващи. Но магията на онзи момент прави Каваците най-прелестното морско кътче. Защото истинската красота не е в това, което виждат очите, а в това, което чувства сърцето.

Сходни постове:  Обичам морето, вълните, солената вода, Заливът на мечтите, Вечер на Каваците, Буря край брега, Дихание на морска магия, Круизно пътешествие, Понякога, когато, Жажда за пролет, С дъх на вълшебство – Каваците (част 1), Каваците (част 2), Каваците (част 3), Каваците (част 4)

Реклами
Публикувано на Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Залез на Каваците

  1. Pingback: Дихание на морска магия | За малките неща

  2. Pingback: Обичам морето, вълните, солената вода | За малките неща

  3. Pingback: Вечер край брега | За малките неща

  4. Pingback: Заливът на мечтите | За малките неща

  5. Pingback: Буря край брега | За малките неща

  6. Pingback: Понякога, когато | За малките неща

  7. Pingback: Жажда за пролет | За малките неща

  8. Pingback: Една пролетна утрин | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s