Грогиландия

Минава обяд, а аз съм в леглото.  И няма да помръдна от него цял ден! Дори два дена! Гроги съм. Ще се търкалям като грухтящо, сумтящо, пръхтящо свинче насред свидната си кочинка „Грогиландия“. И ще ми е кеф! Безумен кеф!

Не помня от кога не съм се чувствала толкова грохнала. Сякаш всяка клетка в тялото ми трещи и бумти като соц-трактор насред ТеКеЗеСе-ска нива.  Боли ме всяка частица живот, дори космите ми хленчат сподавено от умора. Краката ми са омекнали като патладжани на фурна, ръцете ми, разкашкани като пюре, се навъртат непотребно край тялото ми, а очите ми се търкалят анти-координирано в орбитите си като заблудени боулинг топки.

Няма по-силна умора от емоционалната. Куриозното е, че няма количество работа, което да ме изтощи до предела на възможностите ми. Но има хора, които с една реплика, с един поглед, с едно движение могат да унищожат духовния ми мир и да ме доведат до безжизнено вегетиране.

С чиста съвест мога да определя тази седмица като най-отвратителната, потресителната, изтощителната, умопомрачителната и обезпокоителната! Единственото желание, което имам днес, е…. да я забравя. Да забравя патологичните хора, които като самовлюбени циркаджии парадираха през нея.

Има събития, от които човек учи и които трябва да помни. За да стане по-голям човек. Има и такива, от които човек не може нищо да научи и които трябва да забрави. За да не стане по-малък човек. За да не попадне в мрежата на озлоблението и безпомощността. За да не се принизи в гнева си на нивото на хора, чиято най-съзидателна сила е да рушат.

Трябва да забравя. Хората, които живеят чрез унижението на другите. Хората, които живеят, като отразяват светлината на другите. Хората, които живеят чрез лъжата и манипулацията. Хората, които нямат собствен живот и единствената им цел е да разрушат живота на другите.

Трябва да помня. Днешния ден. Свежото утро. Слънцето в небето. Сияйното спокойствие на съботния ден. Уюта на семейното гнездо. Хармонията на споделеното щастие. Руфи, който се е сгушил на кълбо и похърква. Нежната музика, която се лее в стаята като милувка от рая. Блаженството на мига. Красотата на живота.

Да забравя лошото. Да запомня хубавото.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения, Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s