Морална драматургия

Всеки човек е стоял на кръстопът, изправен пред морална дилема. Чудейки се да каже или да не каже нещо, което знае. Да направи или да не направи нещо, с което да противодейства. Състоянието е просто ужасяващо. Усещането е все едно те души въже, чийто възел все по-здраво и безкомпромисно се стяга около врата. Сякаш се бориш с все сили да се отскубнеш, а не можеш. Сякаш се опитваш да крещиш, а не можеш. Сякаш плачеш за помощ, а дори стон не се чува. Като в кошмарите, когато се опитваш да избягаш от най-смразяващите си страхове, но не успяваш въпреки нечовешките усилия, които полагаш.

Когато си буден, сам трябва да се пребориш с грозните призраци на съмненията си. Трябва да се погледнеш в огледалото и да си отговориш на два привидно простички въпроса: „Кой съм аз?” и „Кой искам да бъда?” Чудно защо обаче, тези питанки се оказват основополагащи за човешкото съществуване. И далеч не лесни за отговаряне…

Аз ли съм или не съм?

Аз съм състрадателен човек, който ще спаси себеподобен, въпреки че той си служи с лъжи и манипулации? Или аз съм жесток човек, който ще издаде себеподобен, защото той си служи с лъжи и манипулации?

Аз съм долнопробен лъжец, който ще спаси себеподобен, който си служи с лъжи и манипулации? Или аз съм честен човек, който ще издаде себеподобен, защото той си служи с лъжи и манипулации?

Изборите са безкомпромисно несъвместими: или си състрадателен лъжец или си жесток, но верен на принципите си. Проявата на човещина е и проява на безогледна лъжа. А проявата на искреност е и проява на закоравяло безсърдечие.

Всеки ще направи различен избор. Всеки ще се опита да съвмести противоположностите и да се опита да се самозаблуди, че е взел единственото правилно решение. Уловката е обаче, че няма нито едно правилно решение. Каквото и да направиш, ще сгрешиш. Каквото и да направиш, винаги ще се чувстваш виновен.

Каква е поуката? Идея си нямам. Не знам как може да има поука от задача, която е с предопределено грешни отговори. Може би поуката е, че ценностите не са равнозначни. Че човек дори тях трябва да степенува, за да може да вземе по-безболезнено решение. Но какво от това, като то пак ще бъде грешно?! Какво от това, като всеки ден ще трябва да носиш тежестта на грешното решение, което си взел?! Какво от това?!

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения, Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s