„Да мразиш” като начин на живот

Напоследък залитнах в твърде много размисли, но не мога да пренебрегна нещата, които ме вълнуват. Не мога да говоря за птичките и за пчеличките, когато край мен се случват събития, които ме карат да си блъскам главата в стената и да се чудя „Как е възможно?!?!”

Омразата. Безпричинната, мулти-линейна, хипер-функционална, опустошителна омраза. Омразата, която се агрегира, акумулира и инспирира у и от хората най-безпричинно. Желанието да мразиш, за да се чувстваш по-велик. Желанието да  мразиш, за да обезличиш останалите. Желанието да мразиш, за да изглеждаш по-голям в собствените си очи.

Има ли смисъл в това да рушиш, за да се чувстваш по-ценен? Явно има.

Омразата е власт. Когато мразиш, всичките ти защитни сили се усилват и се чувстваш готов за подвизи. Само че не да градиш, а да съсипеш останалите. Тенденциозно, преднамерено и ожесточено. Да ги стъпчеш и да продължиш напред като победител. Но кого побеждаваш?

Побеждаваш себе си.

Защото властта на омразата е в това да рушиш. Рушейки край теб, рушиш себе си. Няма човек, който да живее сам за себе си, със собственото си величие. Човек е човек, когато е сред хора. Единственото, което постигаш с омраза е… смърт: смъртта на красивото, на стойностното, на ценното в живота.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения, Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s