Когато всичко лошо „днес” носи поуката на „утре”

Не мога да се оплача, че ми е скучно. Мога обаче да констатирам, че ми е прекалено интересно. Толкова интересно, че сънищата ми вече не са блажено забвение, а препускащ филм от мисли, чувства и емоции. Образи и реплики се сменят на бърз кадър, случки и събития се надпреварват за внимание, а сърцето ми тупти, сякаш цялата планета зависи от неговия препускащ ритъм.

Безкрайно се удивлявам, че е възможно в рамките на един ден човек да изпита зашеметяващо хаотичен тайфун от противоположни емоции. Безмилостна ярост вилнее и беснее, придружавана от заплахи „Ще видиш ти сега с кого си имаш работа!” Ненадейно борбената настървеност отстъпва пред помитащо отчаяние. И точно когато си казваш: „По-лошо няма как да стане!”, душата се отпуска безгрижно и самосъжалението се преобразява в лентяйско безгрижие и самодоволно кикотене. Умиление и преклонение пред най-готините хора на планетата укротяват веселието и звучният смях  утихва в безмълвно възхищение. Умората обаче връхлита неканено и безразсъдното забавление избледнява, превръщайки се в едно унило привидение. И точно когато тялото ти стене изтерзано от умора, „Аз мога!” се събужда и цялата съзидателна сила на света се съсредоточава върху това как да потръгнат нещата.

И пак. И пак. И пак. Кръговрат от емоции.

Усещането е, като че живееш на предела на възможностите си. Да бъдеш Бог и да бъдеш Дявол. Да бъдеш хрисим и да бъдеш жесток. Да бъдеш щастлив и да бъдеш нещастен. Да бъдеш силен и да бъдеш слаб.

Не очаквам някой да го разбере. Самата аз не бих го разбрала до преди няколко седмици. Но сега един ден носи толкова заряд от трескави емоции и преживявания, колкото месеци преди не са успявали да породят.

Не знам дали това е хубаво или е лошо. Но не  е скучно. И чувствам, че живея. Защото животът е живот, когато го усещаш с всяка фибра от тялото си. Когато го живееш на пълни обороти. Когато правиш грешки, от които може да се учиш. Когато съграждаш с цялата енергия, на която си способен. Когато вярваш в успеха, дори когато е мираж. Когато изплуваш от дъното, дори когато ти се струва невъзможно. Когато всичко лошо „днес” носи поуката на „утре”.  И на един по-красив живот.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s