Няма ме

Затварям кепенците. Вдигам гълъбите. Отпрашвам в неизвестна посока.

Това е. Най-накрая инстинктът ми за самосъхранение се пробуди!!! Ура, ура, ура! Време е за мини-уикенд пътешествие, далеч от всички главоблъсканици. Два дни няма да мисля, няма да се ядосвам, няма да се притеснявам, няма да съжалявам, няма да…. работя.

Няма и да пиша, няма и да чета. Няма да правя нищо, което изисква усилията на повече от една бавноразвиваща се, назадничева, хилава мозъчна клетчица. От най-малките, най-минижупните, най-миниатюрните клетчици. От хипер-мини клетчиците.

Ей това е животът! Няма по-сладка почивка от тази след голямата умора. Няма по-голяма радост от тази след голямата тегавина. Няма по-слънчев ден от този след голямата буря.

Няма по-красиво нещо от противоречията на живота. Където жаждата е тази, която носи наслада, когато е удовлетворена. Където болката е тази, която носи блажено облекчение, когато изчезне. Където мъката е тази, която ражда най-великото щастие, когато отшуми.

Животът може да е безопасно лесен, но и също толкова банално безинтересен.

Животът може да е опасно труден, но и също толкова зашеметително вълшебен.

Ех, живот ли бе да го опишеш!!!

Реклами
Публикувано на Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s