Безсмислен пост – от сърце и… бъбрек

Който чака да напиша нещо в този опустял, безлюден блог, може да се нареди на опашката и да почака. Виждам в далечината вече цяла седянка се е насъбрала свойски пред него. Ама толкова е далече тази седянка, че трябва да извадя бинокъла и да се взра в хоризонта на всемира.

Допускам, че има една умопомрачително нищожна вероятност, че седянката с фанфари и поздравителни знаменца не чака за моя блог, а за някой съседен. Но! Човек е човек, за да си се радва на себе си. Ще се отпусна и с нежни ласки ще си погаля самолюбието, че човечеството потропва от крак на крак в очакване на моя милост да се изкаже тържествено. Какво му остава на човек, освен амбициозно самочувствие, преливащо самодоволство и грандоманска самодостатъчност?! Като гледам хората, с които се срещам напоследък, това е всичко, от което човек се нуждае. Може да си ръб, но важното е да изобилстваш от самомнителна наслада за собственото си величие на ръб.

Но, да оставим настрани ръбовете. Пролет е. Красиво е. Мечтателно е. Завладяващо е.  Сутрините са слънчеви, обляни в светлина и приказна ефирност. Животът е пълен, пулсиращ и ведър. Небосклонът искри от фриволните отблясъци на слънцето, въздухът е свеж и чувствен, топлината се разлива упоително в тялото и всяка фибра пулсира с ритъма на земята. А аз говоря за ръбове…

Какво искам да кажа с написаното? Ами, всъщност разковничето е в това, че днес нищо не искам да казвам. Трябваше да се досетиш още от заглавието. А вече си преполовил текста…

Чудиш се дали сега е времето да спреш да четеш? Ами не е – закъсня! Защото нямам нищо за казване / писане / спелуване / споделяне / изразяване / разказване. Просто искам да си драсна няколко реда, да разхвърлям едните ми ти шарени щрихи, да си погъделичкам речника и да си погословя безразсъдно. Ей, така. Защото ми е кеф. Защото по цял ден правя доста смислени неща и сега ми се иска да направя нещо безсмислено. Защото ми доставя удоволствие да си редя думички, да размахвам точки и запетайки, да щракам върху въпросителните и удивителните и…. да се чудя защо продължаваш да четеш това?! 🙂

А на мен защо ми е да го пиша? Защото удоволствието е в това да правиш нещата, които искаш. Понякога неразбираеми за другите, но значещи за теб. Удоволствието е в това да се вслушаш в себе си, в плахия глас на желанията си и да им се отдадеш. Независимо от другите. Просто ей така.

А защо ти продължаваш да четеш е наистина необяснимо… 🙂

Реклами
Публикувано на Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s