Котка, торба и 10 лева (развръзката)

Котка, торба и 10 лева (предистория)

Котка, торба и 10 лева (началото)

Котка, торба и 10 лева. Каква комбинация само!

Ловки маневри, разярени котешки писъци и размахвани, съвършено подострени в завесите нокти, оживили квартала. Съседите наизкачали по прозорците, извадили семки и почнали да чоплят в захлас. Всеки наострил уши, изцъклил очи и чакал събитието, за което ще се говори следващите месеци по кварталните задимени кафенета.

Човекът бил сграбчил подлата котка с героизъм, който само отчаянието може да породи, и изкусно я метнал в торбата. Торбата подскачала и злобеела, вилнеела и опостушавала всичко по пътя си, но ципът бил дръпнат и кутията на Пандора вовеки заключена.

Щрак, щрак, щрак по клавиатурата на телефона:

–          Здравейте, бих искал да поръчам едно такси за 5 лева!

–          До къде искате да пътувате?

–          В посока Княжево, докъдето стигнат 5 лв. и после да се върна за още 5.

–          Ще получите sms с номера на колата и часа на пристигане!

Хлоп слушалката.

Потните ръци стискали здраво 10те лева, торбата пружинирала в нервна криза, а избавлението през това време паркирало с жълта кола пред блока.

–          Накъде да карам?

–          Карай към Княжево, докъдето стигнат 5 лв.

Шофьорът бил свикнал на всякакви ексцентрични прищявки и с безвъпросно примирение изпълнил заръките на пътника. Свистящото мяукане, което раздирало традиционната  чалга в колата, също не обезпокоило самовглъбената безстрастност на шофьора. Нали ще вземе 10 лв.?!

Апаратът превъртял 4,99 лв. и шофьорът набил свистящи спирачки в една глуха пряка.

–          Колко ще се бавиш? – отегчено изфъфлил шофьорът.

–          Идвам след минута. Ще ме върнеш обратнo за останалите 5 лв.

Човекът с котката изкокнал чевръсто от колата, хлопнал врата и заподскачал превъзбудено към една баровска, добре поддържана къща. Все пак – и той душа носел – не просто искал да се отърве от злонравната си котка, а да й намери по-хубав дом, с широк двор и китна градинка. Всъщност постъпката му била форма на благородство, а не просто безгрижно отърваване от домашната му повелителка.

Огледал се, ослушал се и се прицелил в най-просторната къща с най-шикозния двор. Разкопчал нервозната торба, развъртял я над главата си, въздухът свистял от световъртежното размахване и точно когато засилката вече надминавала възможностите на земното ускорение, запратил торбата с все сила в безлюдния двор.

Въздишка на облекчение. Справедливостта възтържестувала. Малкото, зло коте щяло да си господства над големия, хубав двор и най-вероятнo цяла сюрия невръстни дечица щели да тичкат сърдечно край него и да се забавляват, дърпайки му опашката. Може би котето-демон щяло да се очовечи, да заобича дечурлигата, да се обтяга блажено край пукащата в къщата камина и всички щели да заживеят щастливо.

И точно когато човекът възторжено закрачил към таксито, една червена лампа запулсирала в слепоочието му? „Ами ако в двора има куче?” Лепкава пот избила по челото му, ръцете му изстинали, сърцето му щяло да изскочи, като изтреляно с катапулт. 

Тогава той се опитал да се самоуспокои: „Е, все пак едно дворно куче би трябвало да е достатъчно компетентно да оцелее в присъствието на всяка котка. Дори и най-кръвожадната…” и с разтапяща се усмивка се шмугнал в таксито. Седнал и с тиха молитва се надявал, че котката няма да намери пътя обратно към дома.

Вече животът му отново щял да принадлежи на самия него. Небето щяло да бъде лазурно синьо, слънцето – мамещо златно, а вечерите – ухаещи на спокойствие.

Така приключила историята със злата котка. По данни на очевидци, нямало следа от котката. Тоест нямало очевидци на следа от котката, затова историята приема, че котката заживяла щастливо в новия си дом, яхнала дворното куче и, размахвайки опашка като камшик, го дресирала в послушание и добри маниери. Нямаме основание също така да не допуснем, че предполагаемите деца тичали ведро край домашните си  любимци и цялата буйстваща, крещяща тайфа доставяла неописуемо удоволствие на родителите, които се препичали необезпокоявано на двора, изтегнати на шезлонги с мартини в ръка.

Реклами
Публикувано на Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s