Дихание на морска магия

Вече няколко пъти се озовавам по служебни причини в района на морето, но най-голямото ми постижение до скоро беше да видя синята прелест от зацапания прозорец на колата. Но тази несправедливост е вече поправена.

След изтощително пътуване и работа до 10 вечерта, отчаянието беше почти убило свенливото ми хрумване, че ще усетя повея на морския бриз, ще съзра игривите пръски на вълните и погледът ми ще се зарее над лазурната шир. Но вторият ден от престоя ни във Варна сбъдна всичките ми въжделения.

Оказа се, че хотелът ни е на един хвърлей от морето. Приключихме със служебните задачи и привечер поехме на разходка по крайбрежната ивица. Горещината беше отминала, бризът шумулеше сред клоните на Морската градина, а вълните стеснително се разливаха по пясъка. Хората бяха весели и ведри, пременени с шарено-ефирни дрехи, смехът им се лееше по алеите на града, а чайките им пригласяха с превъзбудена радост, докато безгрижно кръжаха над тях. Градът сякаш беше възкръснал от зимна летаргия и всички жадно грабеха от лъчите, от вълните, от живота!

Няма по-хипнотизираща магия от смяната на сезоните. Когато прелестта на новото време срамежливо намеква за даровете, които носи, но не ги разкрива в пълната им палитра. Когато любопитството ти е погъделичкано от предусещаното удоволствие и фантазията ти неодържимо рисува бъдещото. Когато надеждата за едно ново начало се възражда като феникс и заблестява величествено на небосклона.

Така е и с лятото сега. Почти е тук, почти е твое, нашепва ти обещания, зове те страстно и те приканва да се оттдадеш в прегръдките му, но само за ден и после се скрива зад поройни валежи, тежки облаци и сумрачно забвение.

Но знаеш, че то е мамещо близо – на едно премигване разстояние. Знаеш, че то те очаква със зашеметителната прелест на своята всеотдайност. Знаеш, че то е там – зад ъгъла – пременено в одеждите на противоположностите. Щедро и шармантно. Пъстро и омагьосващо. Буйно и завладяващо. Поривисто и невъздържано. Дръзко и предизвикателно. Пленително и романтично. Нежно и харизматично. Лятото на сбъднатите въжделения.

Отдаваш се на утопията за плажа и кристалните води на Каваците, за бриза, който роши косите през вечерните разходки по крайбрежната ивица, за нощното плуване и…. за запотената, студена бира, от която отпиваш на терасата на хотела, докато съзерцаваш неспирната игра на вълните.

Вярваш, че пак имаш повод да възложиш всичките си надежди на лятото. Бленуваш, че съкровените желания могат да се претворят в реалност. Надяваш се жарко, че проблемите ще отстъпят пред палещите лъчи на слънцето и ще бъдат отнесени от течението на морето.

Сигурен си, че утре ще бъде по-хубав ден от днес.

Сходни постове:  Залез на Каваците, Обичам морето, вълните, солената вода, Заливът на мечтите, Вечер на Каваците, Буря край брега, Круизно пътешествие, Понякога, когато, Жажда за пролет, С дъх на вълшебство – Каваците (част 1), Каваците (част 2), Каваците (част 3), Каваците (част 4)

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Дихание на морска магия

  1. Pingback: Обичам морето, вълните, солената вода | За малките неща

  2. Pingback: Заливът на мечтите | За малките неща

  3. Pingback: Буря край брега | За малките неща

  4. Pingback: Вечер на Каваците | За малките неща

  5. Pingback: Понякога, когато | За малките неща

  6. Pingback: Жажда за пролет | За малките неща

  7. Pingback: Залез на Каваците | За малките неща

  8. Pingback: Една пролетна утрин | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s