Проблем или решение

Ежедневието ми е свързано със срещи с много нови хора. Всеки разглежда реалността през своята перспектива, воден от свое верую и своя философия. Но колкото и да са различни, хората си приличат. Има неща, които ги разграничават едни от други, и такива, които ги обединяват. Един от критериите, по които хората се разделят и групират, съм етикирала за лично ползване „Проблем или решение”. За съжаление личната ми стъкмистика дава основание да смятам, че преобладават хората тип „проблем.” Вследствие на исторически и социално-обусловени феномени в България много от хората виждат през призмата „проблем.”

Всяка неясна ситуация, всеки прецедент, всяко предизвикателство се възприема като непреодолимо препятствие. И съответно влече след себе си сълзлива безпомощност, оглушително вайкане и хленчещо самосъжалние. Обсебеността с проблема е толкова безгранична и тиранична, че заслепява хората за елементарни действия и решения на ситуацията. Няма сила, която да ги убеди, че щом има проблем, има и решение. За тях всяка спънка е равнозначна на обреченост и съответно единствената възможна реакция е безапелационна апатия и сумтящо под носа си примирение.

За щастие има и една алтернативна прослойка, за която неясната ситуация, прецедентът и предизвикателството са начин, чрез който да тестват себе си и възможностите си. Апатията не фигурира като термин в речника им. Вместо това е изместена от съзидателност, постоянство и креативност да се намери изход от ситуацията. Амбицията да преодоляват и да се себеосъществяват е тази, която диктува поведението. „Не мога” и „Няма начин” не стоят на дневен ред. Единственият въпрос е „Как?” Как да превъзмогнем ситуацията, как да реализираме от драмата победа, как да постигаме и да заживеем по-добре.

Перспективата на безпомощността, за съжаление, сякаш от социално-обусловена вече генетично е препрограмирала хората в България. Сякаш се раждаме с нагласата, че нищо не зависи от нас, че нищо не можем да променим, че ние сме никои на фона на всички. Малката подробност обаче е, че ние сме всички. Аз и Ти сме всички.

Ние сме хората, които градят бъдещото си, ние сме хората, чиито деца ще растат в изграденото от нас, ние сме тези, от които всичко зависи. Не е необходимо да си министър-председател, за да промениш нещо. Не е дори необходимо да обсъждаш в кръчмата решенията на правителството. Верни или грешни, ако всеки от нас върши перфектно това, което прави, страната ще се оправи и всички ще имаме живота, по който само въздишаме.

Защото чистите градинки не зависят от общината, а зависят от Теб и от Мен. Корупцията не зависи от мерките на правителството, а зависи от това Ти да не взимаш и Аз да не давам. Лошото обслужване не зависи от лошия персонал, а в това Ти да не бъдеш недодялан в обслужването и Аз да не бъда озверен клиент, който търси повод да излее агресията си. Добрата заплата не зависи от безкрупулните акционери, а от това Ти да искаш заплата, която отговаря на способностите ти и Аз да имам основание да платя за добре свършената работа.

Животът ни зависи само от Мен и Теб. Това, върху което наистина не можем да влияем, е смъртта. Но как ще живеем е единственото наш избор. Или се възползваш от правото си на избор и градиш въпреки всички трудности, или си просто поредния проблем.

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s