На екс

Прави ми впечатление, че в живота на човек има периоди, които можеш да окачествиш единствено като обладаваща и изпепеляваща… скукааааа. Животът сякаш е застинал в безвремието и въпреки всичките ти усилия да го сръчкаш и подкокоросаш да стане една идейка по-динамичен, той си се поклаща в летаргична забрава и похъркващо отегчение.

И както винаги се случва – точно когато се откажеш от възможността нещо да се случи, времепространството се сгъва, огъва, прегъва и намества по един впечатляващо непредвидим начин. Скучно ли каза, че ти е?!

И така, както всеки ден се е изнизвал протяжно с лепкава досада, изведнъж часовникът се разтиктаква със скоростта на метежен водовъртеж и събитията запрепускват като диви глигани насред английска ливада. Един дъх разстояние те дели от ново, по-ново, най-ново събитие. А онова – „новото” от преди малко – ти изглежда сякаш се е случило някъде в ерата на динозаврите. Задъхваш се, запотяваш се, запеняваш се! Сърцето бумти, мислите се блъскат една в друга в трескава надпревара, а способностите ти  за оцеляване скимтят пискливо като загубени палета.

И идва кулминацията! Точно когато разсъдъкът ти си събира дисагите и се оттегля в самозвана почивка,  за една мимоходна секунда светът спира да се върти хаотично и истерично и аха, аха се закрепя в едно положение. Въздишка на облекчение. Може би все пак не полудяваш. Слънцето си грее на небето, птичетата пеят в полето, а ти си просто част… от мелето.

И в момента, в който си повярваш, че имаш властта да подредиш разпиляните парчета от живота си в един строен пъзел, където всеки и всичко си има точно отредено и подредено място….Изненадааа – въртележката пак те е отнесла!

Не знам дали да се оплаквам, или да се хваля. Но в момента се случват толкова много неща, които животът ми поднася на екс, че наистина ми е трудно да ги уловя и  пресъздам. НО, както вече отбелязах – периодите на буйни събития все някой ден биват последвани от периоди на ленива монотоност. Може би тогава ще намеря време да споделя някоя възвишена мисъл и някое сърцераздирателно чувство. Но днес (и вчера, и оня ден и този преди него, след него и отвъд всички останали дни) съм лекинко заета. Както казват хората: „Времето е пари, а аз нямам време”.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения, Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s