Обичам морето, вълните, солената вода

Обичам морето, вълните, солената вода! Обичам трепета от заминаването към морето. Ритуалите, които са свързани с него. Да си приготвим багажа (разбирай – да набуташ всичко, което видиш, във всеки сак, който откриеш), да пием ранно съботно кафе, да се отбием през Макдоналдс за един нездравословен сандвич и да поемем с пълна газ към морето.

Обичам, когато зърнем през прозореца на колата синята магия и усетим как наистина (ама наистина, наистина!!!) се приближаваме към нея. Обичам, като паркираме пред хотелчето на Каваците и  слезнем, нарамили тежките сакове. Ако трябва да съм по-точна, аз слизам с дамската си чантичка и прехласнати възклицания: „Пупи, пупи, пристигнахме!”, а Пупи-пупи през това време се гърчи под угрозата на тежките сакове (какво ли има в тях, за бога?!).

Обичам, когато седнем на терасата и се взрем в морето. В неговата безкрайна шир, умопомрачителна красота и хипнотизираща идилия. Когато единственото, което може да те притесни, е… спокойствието. Толкова гальовно и умиротворяващо, че чак създава тревожно усещане от типа „Е, не може да е толкова спокойно!”

Обичам, когато вълните отнесат всички злободневни тревоги дълбоко в морето и далеч от нас. Когато се чудя как е било възможно да съм напрегната и тревожна, когато може да съм ведра и щастлива. Когато най-голямата ми мъка е, като гледам сладкото кученце на плажа, да си мисля за Руфи и как бих искала да е с нас тук. Да вилнее и беснее, да ни носи хавлии и плажни масла от нищо неподозиращите летовници, да тича приповдигнато край тях и да ги зарива чевръсто с пясък, докато зарява ловко откраднатото кебапче.

Обичам дъжда след жежкото препичане на плажа. Капките, които падат по пясъка и го набраздяват с минижупни кратерчета. Засуетеното притичване по улиците, докато дъждът жадно пада върху препечаната до розово кожа и възбужда всяко нервно окончание.

Сладката умора, когато вечер се приберем в хотелската си стая и отворим запотена бира. Разведряващото се след лятната буря небе. Вечерните отблясъци на слънчевите лъчи, които ококорено се подават зад достолепно оттеглящите се облаци. Огледално гладкото море, което сладострастно ни приканя за нощно къпане.

Обичам, когато физическата умора нежно призовава да се сгушим в меките завивки на леглото. Клепачите, които натежават за сън и за още един великолепен ден край морето.

Още един ден, напоен с морска наслада и нетленна хармония.

Сходни постове: 

Залез на Каваците, Заливът на мечтите, Вечер на Каваците, Буря край брега, Дихание на морска магия, Круизно пътешествие, Понякога, когато, Жажда за пролет, С дъх на вълшебство – Каваците (част 1), Каваците (част 2), Каваците (част 3), Каваците (част 4)

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Обичам морето, вълните, солената вода

  1. Val каза:

    Добре написано

  2. Pingback: Вечер край брега | За малките неща

  3. Pingback: Заливът на мечтите | За малките неща

  4. Pingback: Буря край брега | За малките неща

  5. Pingback: Понякога, когато | За малките неща

  6. Pingback: Жажда за пролет | За малките неща

  7. Pingback: Една пролетна утрин | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s