Заливът на мечтите

(записки из Каваците)

Каваците. Златните песъчинки искрят обещаващо под нежното юнско слънце. Водата трепти в слънчеви отблясъци, така чиста и кристална, като огледало на рая.  Бели, тумбести облачета лежерно се носят из небето, сякаш не са от тук и са за малко. И сякаш съвсем случайно и непредумишлено минават пред слънцето и леко позасрамени се оттеглят от него, в момента когато летовниците се обърнат въпросително-назидателно към тях.

И аз съм тук. С поглед, отправен към безкрайната синя шир. С надежди, устремени към морето.

Странно е, но човек започва да мечтае, когато е щастлив. Когато си под бремето на ежедневните проблеми, цялата енергия се съсредоточава върху оцеляването. Не ти остава нито време,  нито сили да се зарееш в царството на бляновете. Но когато пристъпиш в лоното на спокойствието и хармонията, душата отлита в страстен полет към мечтите. И не защото не си щастлив, а защото щастието е опиат. И колкото повече му се отдаваш, толкова повече жадуваш за него.

Мечтаеш и вярваш, че невъзможното е възможно. Мечтаеш и вярваш, че ограниченията на човек не са граници, а предизвикателсто да надскочиш самия себе си. Мечтаеш и вярваш, че съкровените въжделения могат да се превъплътят в реалност.

И аз съм тук и мечтая. Със своята малка мечта, но така жарка и изгаряща, че имам нужда да вярвам в нея. Притварям клепачи и се заслушвам в шепота на вълните. Летният бриз ме понася в полет над реалността, извисява ме над злободневното и сякаш ме отвежда в паралелна вселена. Там, където е достатъчно да пожелаеш силно, много, много силно нещо и то става реалност.

А дали е така? Дали морето само мами и съблазнява, а след това с лекота се отрича от обещанията? Дали мога да вярвам на засмяното слънце, което щедро дарява мечти и на увещанията на топлите нощи, изтъкани от лунна светлина? Дали животът е приказка, където вълшебствата са правило, а не изключение?

Времето ще покаже. Важното е да не спираме да мечтаем, да бъдем дръзки в стремленията си и отдадени на тяхното осъществяване. Защото живот без мечти е живот без душа. Живот, който ще мине и отмине, без да разберем, че сме живяли.

Слънцето залязва, тихо и спокойно. Морето заспива, гладко и нежно. Денят си тръгва, благ и удовлетворен.

Настъпва вечер, а подир нея – нов ден. С нови обещания и неизказани мечти.

Сходни постове: 

Залез на Каваците, Обичам морето, вълните, солената вода, Заливът на мечтите, Вечер на Каваците, Буря край брега, Дихание на морска магия, Круизно пътешествие, Понякога, когато, Жажда за пролет, С дъх на вълшебство – Каваците (част 1), Каваците (част 2), Каваците (част 3), Каваците (част 4)

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Заливът на мечтите

  1. Pingback: Буря край брега | За малките неща

  2. Pingback: Понякога, когато | За малките неща

  3. Pingback: Жажда за пролет | За малките неща

  4. Pingback: Залез на Каваците | За малките неща

  5. Pingback: Дихание на морска магия | За малките неща

  6. Pingback: Обичам морето, вълните, солената вода | За малките неща

  7. Pingback: Вечер на Каваците | За малките неща

  8. Pingback: Една пролетна утрин | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s