Нова лична карта: ден Втори – 7:00 сутринта

Премеждия за лична карта: ден Първи

И така. Цял нощ се подмятах като кит на суша, представяйки си как ще предредя всички на опашката за лични карти. Работното време на паспортното е от 8:30, затова единственото ми терзание беше дали да отида в 6 или в 7 сутринта. Незнайно защо реших (?!Може би защото съм руса?!), че надали има такива перковци, които ще хвърлят стръв още от 6 и прецених, че не мога да рискувам репутацията си на готина кака, като се присъединя към групата на перковците. Попрехвърлих няколко варианта на ум и реших, че 7 граничи с лудостта, но все пак слънцето е високо в небето и може да се причисли към полу-нормалните часове на деня.

И така. В 6:30 телефонът ми затананика напевно мелодийката „Детство мое, реално и вълшебно”, отворих блажено очи, сякаш целият свят е мой, мушнах се под освежителната струя на душа, гаврътнах на екс едно кафе и…. денят изглеждаше измамно красив. Ама толкова красив, че остра болка прониза сърцето ми – твърде е хубаво, за да е истина! За момент се осъмних, че планът ми няма да проработи, но както казват хората:  „Утрото е по-умно от вечерта”, а аз днес се чувствах изключително умна и бързо отхвърлих възможността за провал.

За да ви демонстрирам колко съм умна, имайте предвид, че вече – като един истински ветеран в борбата за лична карта – бях съобразила следните детайли, които убягват на новобранците:

–          Да си взема широкополата шапка, за да се пазя от лъчите на слънцето;

–          Да си взема чадър, за да се пазя от дъжда;

–          Да си взема две (не една, а две!) книги, за да се пазя от скуката;

–          Да си взема вода, за да се пазя от жаждата;

–          Да си взема бонбонките, за да се пазя от горчивия вкус на чакането.

След като направих двойна проверка на жизненоважните си запаси, врътнах ключето на колата. Двигателят заръмжа, сякаш се вайкаше колко лошо е спал тази нощ и коя съм аз, че да го будя в 7 без 15, оборотите се завъртяха леко мързеливо и с чагъртащ упрек, и ето ме – устремена към успех!

Оле! Аз съм на паркинга и се запътвам към заветната Врата на паспортното. Естествено то още не работи, но като че ли това не вълнуваше никой. Там вече имаше около 15на човека, което на фона на стотици, си беше направо прилично. Заозъртах се като хищник за плячка, търсейки списъка (а-ха – вече знаех, че има списък!) и един респективащ с размерите си съмишленик по съдба надигна гърлено-боботещ глас: „У мен е списъка. Вие за получаване или за подаване?” „За подаване”. Пред погледа ми се плъзна ловко една оръфана папка с пообрулени листа, а до нея се изтърколи с мистично подрънчаване олющен химикал: „Запишете се!”

Посягам аз да се запиша и по инерция ръката ми изписва поредния номер в списъка. Какъв си мислите е той? Предположения? 10ти? 20ти? 30ти? Кой номер може да е човек, дошъл два часа преди работното време? Ами например – 119!!! Аз обаче, мисля си, не съм вчерашна и надигам бойно глас: „А, не може така – мен вчера  полицаят ми каза, че списъците са ден за ден. А тук има хора от вчера!” Големият човек ме погледна с вежлива насмешка и заклати лукаво глава: „Ха-ха, че това са хората само от днес! Аз съм тук от 4 през нощта и съм 20ти”. Аз обаче не се предавам: „И къде са тия 118 човека – тук няма повече от 20?”. „Ами, за какво да стоят тук – че то дори не е отворило още.” Аз напирам с провокациите си: „А вие защо стоите тогава?” „Пазя списъка. Това е вторият списък от тази нощ. Имаше един друг от два часа, но той е изчезнал заедно с последния човек, който го е държал. Затова сега си седя при списъка и си го пазя, за да не му видят сметката.”

Понякога имам чувството, че полудявам. Това беше един от тези моменти на пълен, тотален и въздесъщ шок.

Поех дълбоко дъх и продължих вече с по-благ, примиренчески тон: „А по колко човека влизат за час?” „Ами, ако не им блокират системите, по 10-15”. Попрехвърлих бързо наум и стигнах до извода, че това са не повече от 100 човека и то само при условие че не им блокират системите. А както знаем – какво е една система, ако не блокира? Че това е равносилно да не работи – най-ясният показател за работоспобсността на една система, е това, че блокира. Погледнах човека със списъка с големите си, влажни очи и изломотих сърцераздирателно: „Ами дали ще дойде моят ред?” „Ами, вчера стигнаха до 150. С малко късмет, ако нищо не се обърка, ще минете днес.”

„С малко късмет, ако нищо не се обърка” кънтеше и бумтеше в изпразнената ми от потрес глава. Беше само 7, а аз бях съсипана. Увесила нос, заведох себе си наред с артилерията от шапка, чадър, вода, книги и бонбонки в колата. Пак завъртях ключето, двигателят пак замънка, че знаела ли съм аз колко е рано, пак потеглихме и в 7 и 10 бях пак у дома.

И сега?

 Нова лична карта: развръзката

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Нова лична карта: ден Втори – 7:00 сутринта

  1. vulnerability каза:

    хихихи, още едно брилянтче! и пак в очакване…
    алекс.

  2. Pingback: Нова лична карта: развръзката | За малките неща

  3. Pingback: Премеждия за лична карта: ден Първи | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s