Парадоксално, но реално

Животът е парадокс. Гениално, нали? Знам, че е трудно да удържа „ентелегентността” си, но просто от време на време тя помита всички деспотични ограничения, които й налагам. Но да оставя себепрехласването за друг път…

По темата: животът е парадокс. Всеки може да се съгласи, че понякога е отвратителен, несправедлив, ненавистен, а друг път – нежен, галещ, топъл и щадящ. Но парадоскалното не са неговите противоборстващи лица на демон и ангел.

Парадоксалното е как ние реагираме при срещата с тях. Странно, но сякаш и двете носят в себе си болка и угнетение. И ако звучи съвсем логично да си нещастен, когато нищо не върви, начинанията ти се провалят, приятелствата мухлясват, любовта линее, то нещастието, което щастието носи в себе си, е наистина леко озадачаващо.

Но има ли по-голям ужас от това да загубиш това, което имаш? Да загубиш онези непреходни, но истински неща, които носят пулса на живота. Сладкото Руфи, което се протяга всяка сутрин с безгранично доволство, усмивките на близките хора, приятелите, на които държиш.

Човек, който няма, никога не би могъл да си представи пронизващата болка и раздиращ страх на човек, който има какво да губи. И може би това е дарът на нещастния човек – свободата да няма, а просто да бъде. Човек, който няма, е човек без страхове и изкуствено наложени себеограничения.

Колкото повече имаш, колкото повече мечти претвориш в реалност, толкова по-уязвим ставаш, повече има от какво да се плашиш и по-предпазлив ставаш в отчаяните си опити да не го загубиш. Страхът и оковите на открадната свобода са нещо като данък „Щастие” – цената на дарените блянове.

„Внимавай какво си пожелаваш”, казали са хората. Но истината е, че каквото и да си пожелаеш, ще трябва да платиш със свободата на безгрижието. И понякога просто ще ти се иска да превъртиш времето назад, до момента на идеалната безметежност и да запееш:

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Парадоксално, но реално

  1. Да имаш или да бъдеш? Тоя въпрос го има само в главата на Ерих Фром. Звучи много шекспирски, но всъшност не е на дневен ред между София и Сан Франциско. Ние ще бъдем дресирани като консуматори – рано или късно. Много сме се успали за по-дълбокото себеразбиране.

    • Искра каза:

      Опасявам се, че не разбирам връзката между консуматорското общество със страха от загуба на любимо същество и на щастието, което то носи….

  2. lilia каза:

    Винаги съм била над ужаса че оставаш без нищо.То не ме прави по-силна.Учудвам се и до днес на хора, които се карат за вещи, пари и имоти при разводи, както и на хора, които се питат , как ли ще живея сега -ако съм с деца от първи брак , деля вещи и т.н. Моето разбиране е ,че когато има любов, то тези проблеми винаги намират решението си .Другото е садо-мазо.Лошото е ,че много бавно хората се придвижват към това разбиране за живота.Искам да живея щастлива от присъствието на любимия човек , отколкото нещастно обвързана с вещи и пачки.По ми е скъпа искрицата споделено щастие в очите , отколкото алчния блясък от имането и притежанието.Това не ми дава сили, нито спокойствие.Искам всяка свободна минута да бъде споделена само с обичния човек с цялата ми любов , а не живот в златна клетка.

    • Искра каза:

      Всъщност именно това беше гледната ми точка – да загубиш любимо същество боли. Вещите са преходни и загубата им може да е повод за нервничене, но и не и за по-дълбоко чувство. Но страхът от загубата на истинските неща е този, който може да помрачи един слъчевия ден.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s