Нова лична карта: развръзката

Премеждия за лична карта: ден Първи

Нова лична карта: ден Втори – 7:00 сутринта

Не е лесно да си поданик на Република България. Но пък затова е интригуващо и предизвикателно. Всеки, който се е възползвал от услугите на  административната каруца на държавата, знае, че тя крие такива феноменални абсурди, които само колективният ум на чиновника може да роди. Трудно е да овладея туптящото ми от възхита сърце пред креативността, с която животът на гражданите бива затормозяван, принизяван и утежняван.

Така и аз се почувствах като малко, опърпано и безпризорно коте, което вместо да намери защита в държавната институция, открива опашки от виещи (се) хора пред една епохална и преломна за живота на всеки българин Врата. След като преглътнах новината, че съм само 119 номер в 7 сутринта, се прибрах вкъщи, скрих се в един ъгъл и започнах да кроя пъклени планове за стратегията ми за деня. Единствената уловка беше, че кройката ми вече беше зададена от държавата и с депресирано подсмърчане установих, че нямам друг избор освен да навестявам час по час паспортното и да стискам юмручета в надежда, че все пак може и да влезна преди края на работното време – а именно така лелеяното от администрацията, независимо от това дали държавата се разпада или не, 5:30.

И така – дежа ву след дежа ву – аз се материализирах час по час пред паспортното и с премрежен от вяра поглед се приближавах до някой от съмишлениците с най-важният въпрос на света: „До кой номер стигнаха?” И така отивах и се връщах, отивах и се връщах, отивах и се връщах с притаен в сърцето ужас, че ако случайно си изпусна номера, опашката би ме линчувала, но не и пуснала. С очите си видях как една дама беше почти нападната от озверели опашко-подвижници, които крещяха с пяна на уста, че кой й е бил виновен, че не била на място, когато казвали нейния номер.

Интересното е обаче, че същите тези освирепели хора, едновременно с това могат да бъдат много съчувстващи и подкрепящи, разговорливи и обменящи опит. Трябва да се отбележи също, че сами бяха намерили начин да внесат някакъв ред в хаоса на държавата, правеха си списъци и си ги съблюдаваха – може би прекалено фанатично и деспотично, но все пак беше някаква форма на ред.

И така – в 16:45, аз чух МОЕТО ИМЕ – моето, моето, моето, моето, моето, моето!!!!!!! Вулкан от радост ме обля, сърцето ми се разтанцува в ритмите на щура ламбада, космите ми настръхнаха като на самодоволен пуяк и с гордо наперена глава почнах да разбутвам хората пред мен: „Това съм аз, това съм аз, това съм аз!”

Аз съм! Малко преди края на работния ден, аз бях вътре! И ако това не е повод за свръхестествено щастие, за потоци от радостни сълзи, за маниакална тържественост, то не знам какво би било!

Сега е момента да благодаря на държавата за тези мигове на тотално и неподражаемо щастие, за двата дена отпуска, които посветих на социалните мрежи на открито, за това, че развих в себе си качества като търпение и примирение!

Дълбок поклон и Благодаря!

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Нова лична карта: развръзката

  1. val каза:

    моята вече я получих
    струваше ми 5 нареждания и чакане по 3 часа
    или 15 часа загубено време

  2. galq каза:

    Prekrasni istorii, mnogo se smqhme, za jalost malko na tvoi grab. No pak stilat ti e nepodrajaem. Bravo

  3. Pingback: Премеждия за лична карта: ден Първи | За малките неща

  4. Pingback: Нова лична карта: ден Втори – 7:00 сутринта | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s