Просто миг от вечността

Всичко се променя. Лятото вече изморено се отдаде в прегръдките на  омагьосваща летаргия. Есента тихо и напевно шумули сред клоните на дърветата, златните  листа нежно падат върху влажната пръст, сгушват се едно в друго, а капките дъжд потропват унасящо по тях.

Отмина непреклонната лудост на гордото лято, изчезна и бесният ритъм на кипящия живот. Вместо тях се прокрадна сподавена умора и неустоимо влечение да се отдадеш на спокойните, ромолящи следобеди, изпъстрени с есенно обаяние. Уютът на домашното огнище привлича с дълго излежаване в леглото, с четенето на хубава книга или гледането на лежерен филм. Сякаш дори и времето е задрямало, хипнотизирано от монотонната напевност на капките дъжд по стъклата.

Тихо и красиво е. Просто един миг – миг от вечността, уловил в своите длани късче от нетленната прелест на живота.

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Просто миг от вечността

  1. lilia каза:

    Искам…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s