Мистър Селинджър в анфас

Всеизвестен и неоспорим факт е, че големите градове са средищна база за всички откровено откачени, глуповато самовглъбени и безобразно обезличени индивиди. Но освен че акумулират безразсъдно нечувано разнообразие от странници, градовете са невъобразима притегателна сила за една специална порода човекоподобни, които сърдечно и почитаемо именувам „селинджъри”.

Това съвсем не са просто селяни, в повечето случаи дори не са виждали село. Повечето от тях са готови да експлоадират от гордост, че са кореняк-софиянци, а останалата част се надуват като треторазрядни балони, фучейки, че софиянци само прахта могат да им дишат. И в двата случая обаче – градските и оградско-питомените –  чеда демонстрират едни непогрешимо отличителни черти за всеки само-помазан селинджър:

Външен вид:  Познават се, когато на хоризонта се материализира едно мазновато-слузесто петно, което е гелосано и желосано в такова свръхизобилие, сякаш от това зависи безпроблемното въртене на земята. Петното се появява с наперена осанка и изпреварващо го с няколко километра самомнение, което цели да привлече погледите на всички останали селинджъри. Докато пристъпва в стил „Аз съм Мистър Толкова-Съм-Готин-Че-Ще-Си-Посегна“, г-н Селинджъра ехидно се надява, че конкурентите му по ненадмината простотия ще се натръшкат като изгнили круши в нозете му.

Истината е обаче, че Мистър Селинджър рядко се появява на крак – ходенето е твърде примитивно и под достойството му на самодоволен баровец. Затова Мистър Селинджър отива в най-близката автокъща и победоносно изпърпорва оттам сред черни облаци дим, сажди и прах,  яхнал най-раздрънканата, ръждясала и антична тенекия с марката БМВ. Горките таратайки обикновено едвам се крепят на четирите си колела, но Мистър Селинджър е толкова предоволен от находката си, че, според последните световни проучвания, успява да вдъхне живот на самоотписалото се возило.

 И така. Мистър Селинджър става горд собственик на няколко ламарини и започва да възхищава всички на пътя с безобразно доброто си шофиране, което се познава по стил с безкомпромисно засичане, каране на дълги светлини, истерично-нервозно бипкане и присветкане, минаване само и единствено на  червено, спиране и паркиране насред булеварди или пък детски градинки, изпреварване от дясно и всякакви достойни за прехласване малоумно-скроени хрумвания.

Облеклото на Мистър Селинджър също е отличителна черта. В гардероба му чинно виси на позлатена закачалка официалният му костюм. Със затаен дъх и само при мега-специални случаи, като престижно посещение в Мол-а, Мистър Селинджър изтупва черния си, скъпоценен и неповторим…..анцуг на Адидас, завърта ключа на ръждивото БМВ и отива на кафенце с „приятелите си” по идентично неповторими анцузи и БМВ-та.

Душевност: Задълбочените научни изследвания доказват, че човекоподбните от рода „селинджъри” не се харектеризират с такава. Душевността е изтребена до корен, човешките трепети не се толерират и ако случайно проявят несъобразителност да се обадят, биват заличавани още в зародиш.

Моралът е непозната територия за Мистър Селинджър. Принципите, от които се ръводи, са съсредоточени върху задоволяване на природните нужди на „Аз-а”: храна, пиене, жени, а също така храна, пиене, жени. Все пак защо да се затормозява с излишни ценности, морални дилеми  и социални отговорности?!

Мистър Селинджър също така е перфекционист  в….. правеното на нищо. Твърдението изглежда нелогично, но така звучи само за хората, които са толкова слабоумни, че работят, за да изкарват прехраната си. Мистър Селинджър съвсем не е вчерашен и затова се е профилирал в правене на нищо. Далаверка днес, далаверка утре, преживява си от ден на ден, кара я някакси, даже страхотно я кара, можейки и правейки едно впечатляващо голямо НИЩО.  

Можем да обобщим, че Мистър Селинджър целенасочено ограничава своето развитие до ниво „гнида” и при това се справя епохално успешно със задачата си. Затова и посветих цял пост на него – прекланям се пред усилията да избягаш от природата си, от човешкото в човека, от съвестта, радостите и сълзите, за да бъдеш безгранично по-малко човеченце, отколкото е заложено в гените ти.

Евалата, баце!

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Мистър Селинджър в анфас

  1. lilia каза:

    Не зная какво искате да покажа ,или за какво ме предизвиквате, но няма да успеете.Не желая да коментирам подобни въпроси.

    • Искра каза:

      Със сигурност не целя да предизвиквам когото и да било, а споделям впечатления от ежедневието. Текстът е за тези, които имат време и желание да се посмеят на един колоритен български образ на 2010, именуван за удобство Мистър Селинджър. Това е 😉

  2. soregashi каза:

    Много добър пост, но защо точно Селинджър? Съжалявам за невежеството

    • Искра каза:

      „Селинджър“ е производно на „селянин“, само че в неговата лъскава, гелосана, градска версия 🙂 Все пак „Селинджър“ звучи по-засукано от просто „селянин“, а и не искам да обиждам хората от село, които нямат нищо общо с описваната помпозна парвенющина.

  3. А, твоето е игра на думи и няма общо със Селинджър. :D. Сега чатнах 🙂

  4. Serkan каза:

    Браво ! Много си Права Искра! Васхищавам ти се !

  5. aneliq vasileva каза:

    otdavna ne sum sre6tala takova udovolstvie.Ima nadejda.Imam bigulka-Tessa,tq e rodena da bude va6a snaha.

  6. aneliq vasileva каза:

    A za selinjur-budi jiva i zdrava-poklon

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s