Малчо търси дом

Това е Малчо. Осиротяло, бездомно кученце, което вчера беше нахапано от улични псета.

Съжалявам, че трябва да публикувам този пост. Честно казано, не тая особени надежди, че ще има ефект, защото практиката показва, че никой не иска бездомни кученца, пък били те най-дружелюбните и добродушни на света. Но въпреки всичко – реших да се възползвам и от тази възможност, защото от неделя не спирам да роня крокодилски сълзи за това мъниче. Все си мисля, че човек не бива да се предава преди да е опитал всичко, дори ако шансът е 1 на безброй и че може би, просто може би, случайността, примесена с малко късмет, може да донесе на Малчо топъл дом и грижовни стопани.

Малчо, както му казвам, е мъжко кученце, което се появи в квартала преди 2-3 месеца. Не знам как и от къде – явно някой го е донесал, защото не се е родил тук, нито има братчета и сестричета покрай него.

В неделя, докато разхождах Руфи, дечурлигата от квартала ме извикаха, защото Малчо е нахапан и е целият в кръв. Изглеждаше много страшно, беше се сгушил на кравайче и трепереше неистово. Но слава богу, както каза ветеринарят, извадил е голям късмет с раните, защото въпреки че са няколко на брой, нито една от тях не е дълбока и застрашаваща.

Още като качих Малчо в колата, първата му работа беше да се доближи до мен и да склони главичка на ръката ми – сякаш казваше: „Погрижи се за мен. Бъди до мен. Повярвай в мен, защото аз вярвам в теб.” В клиниката беше безкрайно послушен – сякаш наистина ни вярваше безусловно и въпреки че го болеше от промиването на раните, стоеше кротко и чакаше търпеливо ветеринарят да си свърши работата. Сложиха му антибиотик и ако успявам всяка сутрин и вечер да го намирам край блоковете, ще продължи да си пие хапчетата, за да се предотврати инфекция.

Малчо е безкрайно сладък – много миличък и любвеобилен. Още повече че децата от квартала се грижат за него и е свикнал с присъствието на дребосъци покрай него. Има черни маслинови очи, бялo-рижава, щръкнала козинка, дълги лапи и слабо телце. Може би е на около 6-7 месеца. Ветеринарят каза, че като оставим настрани раните, кученцето е в много добро здравословно състояние.

Прилича си на детенце – наивно доверчив и беззащитен. Напълно анти-агресивен, до степен, че го прави непригоден за улично куче, което всеки ден трябва да се бори за отстояване на територия, храна и авторитет. Ако не бяха хората от блоковете, които го хранят, със сигурност нямаше дори да знам за Малчо и да пиша за него, защото нямаше да има Малчо.

Моля, попитайте приятели, познати – някой, който предполагате, че може да се заинтересува от този сладур – не струва нищо да пуснете мълвата – по имейл, фейсбук или телефона, а пък това може да донесе на Малчо шанс за живот. Защото с тази блага муцунка и доверчив нрав трудно би оцелял на улицата. Пишете ми, ако някой прояви интерес.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Малчо търси дом

  1. Pingback: Малчо и големият свят | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s