Мистична утрин

Всяко преображение на времето има неподвластно и подчиняващо  очарование. Тези дни градът е застинал безмълвно в хватката на гъста мъгла, която господства сякаш независимо от законите и динамиката на времепространството. Всяка сутрин е тайнствено обвита в тежки воали от сива бездиханност, въздхухът лепне по дланите като студена пот, предизвикана от ужас и безсилие, очите сълзят в отчаян опит да прозрат пътека в непрогледната тъма.

 И въпреки че земята е притаила дъх в злокобно очакване и тиха немощ, величието на спрялото насред мъглата време доставя самозвано удоволствие да съзерцаваш тази магическа плетеница от неразпознаваеми силуети, обладани от гъста мистичност и детска приказност. Отнасят те назад във времето, когато всичко е било възможно – както да полетиш с голи ръце над китни поляни, така и спиращо дъха чудовище да изплува сред завесата от черни облаци.

И е някак страшно, и е някак уютно. Приказно и неустоимо.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения, Любими моменти и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s