Фламенко вечеринка в Барселона – част 1

Съвсем предвидимо и тотално обозримо, винаги съм асоциирала думата „фламенко” с експлозия от неудържима страст, пожар от неутолимо влечение и невъздържана гордост.  М-да, ама вече към картинката на огнено-нажежена танцьорка, съблазняваща с изящни извивки и пламенна грация, се наложи да добавя и някои други леко парадоксални и умопомрачително  театрални щрихи.

Всичко започна благодарение на посещението ни в Барселона през септември. Звучи нереалистично да си тръгнеш от Испания без небцето да усети тръпчивата сладост на чаша сангрия, а очите да запечатат завинаги танца на сластното изкушение. Затова и ние, както стотици други наивно-лекомислени туристчета чевръсто изприпкахме да се запишем за най-невероятното, най-фантастичното, най-емблематичното фламенко шоу!

И знаете ли какво? Наистина беше немислимо изключително. Типът преживявания, удостоявани с ефекта „Уаууу!!!!”   

Посещението беше организирано за група (или както по-късно стана ясно – стълпотворение) курортисти, част от които бяха и нашите свещени особи. В рейса витаеше споделеното усещане, че ще бъдем важни гости на най-атрактивното фламенко представление, което ще преизпълни сетивата ни с  лепкаво самодоволство.

Не щеш ли, след дълго задръстване – о, боже, пет капки дъжд се бяха стоварили титанично на пътя и доведоха до затлачен хаос в движението – най-накрая се привлачихме до „залата”, където щеше да се проведе представлението. Беше включена вечеря, след което натежалите ни тумбаси се очакваше да възвисят духовния ни всемир до емоционалния връх на фламенко танца.

Озъртайки се жадно през прозорците на спрелия пред входа автобус, забелязахме, че освен нашите изтъкнати персонажи, има още пет-шест-седем-осем-девет-десет автобуса с преливащи туристи, които изкачаха на екзалтирани тумби и като стадо хитри лисици се втурваха да стигнат преди всички останали до входа на залата.

Картината от притичващи, залягащи, подхлъзващи се и изправящи се сякаш са под обстрел туристи никак не се понрави на самолюбивата ми природа и преизпълни синята ми кръв с възмущение и високомерно пренебрежение. Бях намерила подслон при мисълта, че вътре всеки си има запазено уютно местенце и помитащите тълпи не биха могли да смутят струните на лиричната ми душица.

Хм. Дали? Ако опиша влизането ни в залата като потресаващо, главозамайващо и неподобаващо, би било подценяване на втрещеността, която се стовари като леден лавина насред жярко лято върху неподозиращите ни главици.

Фламенко вечеринка в Барселона – част 2

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Фламенко вечеринка в Барселона – част 1

  1. Pingback: Фламенко вечеринка в Барселона – част 3 | За малките неща

  2. Pingback: Фламенко вечеринка в Барселона – част 2 | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s