Фламенко вечеринка в Барселона – част 2

Фламенко вечеринка в Барселона – част 1

Крачка напред, пристъпваш прага на халето (пардон, залата) и пред теб се простира необятна сбир (пардон, шир) от нагъчкани една в друга, тесни като пейки, правоъгълни масища, които сякаш започваха от началната точка на безкрая и завършваха в крайната точка на безкрая (изобщо не искам да слушам упреци, че безкраят няма крайни точки – всеки, който е бил там, може да потвърди). Столчета бяха  плътно прилепени едно до друго, така че да залостят всеки на мястото му, да не би случайно някой късметлия да изрипа в ужас по средата на представлението и да се измъкне непозволено под завистливите погледи на останалите каторжници.

 Лактите плътно прибрани, краката уважително свити, погледите забодени чинно в чинийката отпред и дъхът притаен. Ето това беше позата-разковниче за оцеляване насред тази така запотена (пардон, сплотена) маса от поникнали като печурки след дъжд туристчета. Имайки предвид гениалността, проявена при натъпкването на няколко пъти повече посетители от теоретично възможното, с нескрито любопитство се облещихме в опит да предусетим  каква ще бъде поредната изненада.

Не трябваше да чакаме дълго. Преди да премигнем, няколко здрави лелки влетяха като жандармерия, въоръжени с тенджери и черпаци, почнаха да премятат през главите ни чинии, ломотейки си нещо под нос, което преведено по всяка вероятност означаваше: „Пазете се. Ще ви ударим с черпак, лъжица, поднос или бутилка, ако не се наведете, залегнете и предпазите с голи ръце! Ама че глупави туристи.”

Естествено инстинктът за самосъхранение веднага се задейства и обединени от стремежа към оцеляване, единодушно сработихме в ритъм и започнахме да залягаме по масите, сякаш обладани от мексиканска вълна на футболен стадион. Докато вълната отминаваше в твоя край на халето, забелязваш обаче, че в другия вече се задава нова, породена от следващата порция „вечеря”. Споглеждаш се със съседа по лакти и безмълвно се разбирате, че сте на старта на яденето и секунда разсеяност би довела до измъкването на мръвката изпод носа ти, без въпроси и съчувствие. С гордост мога да кажа, че успях да боцна последния си залък, преди мощната леля да издърпа с карате-замах скромната ми чинийка и да я замени с поредна доза манджа.

Че хапването беше вкусно, не мога да отрека. Но че никога не съм предъвквала със скоростта на гонен заек, е също толкова вярно. След като и десертът беше безвъзвратно отнесен, си отдъхнах прибързано доволно.

Беше време за прословутото фламенко изпълнение.

Фламенко вечеринка в Барселона – част 3

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Фламенко вечеринка в Барселона – част 2

  1. Pingback: Фламенко вечеринка в Барселона – част 3 | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s