Бременността – романтична или комична?

Обикновено бремеността се описва като едно от най-романтичните и ронливо-сълзливи събития в живота на човек. Не бих дръзнала да оспорвам самоподразбиращата се правота на тази теза, защото тя е нещо като бетонено-стоманен стожер на общественото мнение и всеки, който дръзне да я наруши, бива скоропостижно линчуван.

С обожание и преклонение пред мелодраматичността на бременността, на чиито хормонален дисбаланс  съм подвластна и аз, все пак има някои съвестно укривани щрихи от бъдещите майчета, с които ми се струва честно да бъдат запознати както те, така и техните горди мъжлета.

Като човек, лъкатушещ на ръба на 8ми месец, мога да допринеса с няколко феномални разкрития относно „трогателността” на бременността. И така, от къде да го подхвана това ми ти описание? Да почнем с очебийните му параметри:

Факт е, че първите месеци на бременността разцъфваш сияйно и омайно в… едно тлъсто, бузесто и тромаво отражение на предишното си Аз – килограмите се трупат във фанатична надпревара, разтягайки тялото ти във всякакви чудати форми. На всичкото отгоре така жадуваният корем по това време има по-скоро мащаба на вдлъбнат връх. Същинско предизвикателство за дар словото ти е да вмениш у другите разбирането, че не си просто дебела, а … идилично бременна… Нормално е да те гледат снизходително-подозрително по това време… Бременна била…

Най-накрая – към шестия месец – коремът ти услужливо започва да придобива очертанията на себеуважаващ се балон и имаш всички основания да се надсмееш укорително-назидателно над неверниците. По това време вече всяка бъдеща родилка изпитва непресушима възхита от грандоманските размери на корема си, но паралелно с това с нескрито озлобление пронизва хърбавите вейки, който пъплят край нея с обидно плоските си стомаси и кльощави крайници. Абе, тия момичета знаят ли, че приличат на оглозгани скумрии?!

Четох в едно помагало за бременни, че в седмия месец почвали да падат като презрели круши по улиците (е, там се изразиха по-мило, но това беше подсмисъла), защото центърът на тежестта им се измествал, а подутите крайници никак не помагали за добрата координация. Залях се от смях пред възможността Аз (с много главно А) – самото олицетворение на грациозна ловкост и природна съобразителност – да се стоваря…. Е, на следващия ден се стоварих – като гръм и мълния, придружени от пукот и трясък, достойни за благоговейно преклонение. Много мило и услужливо крайниците ми дори не успяха да разберат какво се случва преди да се озоват здраво залостени върху студената земя. Е, май не било чак толкова смешно…

Гигантските размери имат и други скрити достойнства, едно от най-романтичните от които е….. божественото, напевно и галещо сетивата… хъркане. Не знам дали сте чували глиган да раздира нощта с гъргорещите си набези. Аз не бях…. допреди да чуя себе си. Редно ли е нищо неподозираща, спяща като принцеса бременна девойка да бъде безразсъдно изтръгната от царството на пухкави и пърхащи розови сърчица с оглушително, покъртително и омерзително изхриптяване? Не, нали?! И аз така смятам, но е трудно да спориш със себе си и 15те кг, с които важно си се нагушил. Още по-влудяващо е тъпоумното безсилие да противодействаш в ситуацията. Няма как да станеш и да се преместиш, за да избегнеш граченето в ухото си, тъй като чорлавата гарга си самата ти.

Дългите, бели нощи са още по-романтични, когато към тях добавим мощните шутове на малкия човек. Ако докъм 6ия месец с притихнало благоговение се услушваш за едно галещо, сладичко, разтапящо ритниче, то в края на 7мия, коремът ти се разтяга и разтърсва като боксова круша, нападната от стадо глигани. Какво по-идилично има от това в 3 през нощта да се облещиш с изцъклени зъркели, докато някой ти раздава яки ритници и те преобръща като че ли си кукла на конци с неизказани, но подразбиращи се заповеди: „Застани така! Не, завърти се малко по-вдясно – обиваш ми! Не, не, малко по-вляво! Е, не чак толкова! Оф, омръзна ми – я по-добре застани на другата страна!”

И така ден след ден от малко сладко момиченце се превръщаш в тежкотоварен всъдеход, който всява респект и си проправя път благодарение на романтичните си исполински размери, размествайки пластовете на земята и рискувайки добруването на планетата в името на зараждащия се живот.

Е, не може да се отрече, че бременността е неподозирано комична. Не бих я заменила за нищо на света. А освен това – говоря съвсем сериозно – дава ти един напълно нов мироглед – този на булдозера…

Свързани постове: Когато в теб се ражда живот

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Бременността – романтична или комична?

  1. galq каза:

    isi, zahlasnah se ot smqh, ronih i slazi pred neosporimiq fakt-vsi4ko tova e istina!

  2. Вики каза:

    Е… не помня откога не съм се смяла така… не бяха сълзи, не бяха с… :-)))))))))))

  3. Искра каза:

    Ами смешно нещо си е бремеността 🙂 Да видим после колко ще ми е смешно… 🙂

  4. Pingback: Лентяйската седмица | За малките неща

  5. Pingback: Бременността – романтична или комична? | Bulgarian Blog

  6. Pingback: Мамма мия! Паникааа… | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s