Смълчано и вълшебно

Мрачно е. Небето е свъсено, пейзажът сивее, клоните на дърветата стърчат самотно-оголени. Пременени в бяло кокичета се спотайват в магичен унес, сгушени сред пожълтелите треви. Почвата дреме, разхладена от пролетния дъжд, сънливо очаквайки слънцето да се подаде.

Тихо е. Улиците са безлюдни, прозорците затворени, въздухът – застинал в самовглъбено мълчание. Само бездомно куче лае в далечината, някак лениво и сякаш по задължение. Загубила се пролетна птичка звънливо изчуруликва в търсене на приятелите си, но засрамена от създадената суматоха бързо притихва.

Уютно е. Да бъдеш вкъщи, оплетен в меки завивики и свенливо блаженство. Единствено хипнотичното тиктакане на часовника се прокрадва из стаята, гали сетивата и успокоява емоциите с предсказуемия си ритъм. Хубаво е да чуеш тишината. Да настиснеш „Пауза” и да спреш френетичното въртене на земята поне за миг. Да останеш насаме със себе си, мислите, тревогите и мечтите си. Да спреш да препускаш и да се вслушаш в душата си.

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Смълчано и вълшебно

  1. Pingback: Една пролетна утрин | За малките неща

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s