Премиерата на Бебо – част 2

Премиерата на Бебо – част 1

Най-накрая утрото благоволи да ме удостои с епохалното си присъствие и край мен зажужаха ред акушерки, ред доктори, които трескаво ме омотаваха в кабели, системи и антени (може би нямаше антени все пак :-), но добре се римуват със системи). Докато се усетя, вече ме бяха настанили  в една количка, гушнала свойски няколко банки и аз не знам какъв разтвор, а край мен подрънкваше стойката със системите, сякаш тананикайки си стар градски шлагер. Като на забавен кадър прекосих коридора, помахах зашеметено на родителските тела, които дваж по-ошашавено ми върнаха жеста и така след малко се озовах пред  вратите на родилната зала.

Доколкото съм осводомена по всемирните въпроси, не съм чувала за някой, който си мисли, че операционната е райска обител, но, повярвайте ми, наистина ми изглеждаше сякаш прекрачвайки прага на залата, се озовавам в рая (и то без да е необходимо да предавам богу дух!) Усещането за магичност беше подсилено от факта, че коридорът беше сумрачен и някак прихлупен, докато вратите на операционната водеха към една просторна, светла и обляна от утринното слънце зала. Цялата грееше и се къпеше във водопади от лъчи, които подскачаха и играеха по белите стени, танцуваха по лицата на докторите, шмугваха се и в най-забутаните крайчета и вместо усещане за потиснатост и страх, изпълниха душата ми с нежно спокойствие и тиха красота.

Паниката сякаш в миг угасна, тревогите и безпокойствата избледняха както звездите пред настъпващото утро и на тяхно място се разпъпи всепроникваща хармония. Всичко си беше на мястото. Точно така трябваше да се случи. Сякаш винаги съм знаела, че това ще се случи, трябвало е да се случи и сега е точният момент да се случи и то по точно този начин.

Притворих клепачи.  Заслушах се в приглушената музика, която свиреше като фон в залата. Сърцето ми успокои ритъма си. Съзнанието ми се избистри. Огледах се. Стаята все така сияше с подканваща игривост, а сред нея лекарите сякаш не стъпваха, а се носеха плавно, всеки, зает със своята част от работата.

Затаих дъх в очакване. Лентата се завъртя и отделни моменти се запечатаха като фотографии в паметта ми. Анестезиологът, който не само ми постави упойката, но държа ръката ми, докато Бебо не се появи на бял свят. Първото проплакване. Бликналите от безрезерно щастие и облекчение сълзи при появата на малкия-голям човек.  Анестезиологът, който ме погали по бузите, избърса ми сълзите и каза „Всичко е наред!” Усмивката ми, когато сред войнствения плач, успях да дочуя така познатите тонове на „Happy birthday to you”. Добрата, стара мелодия звучеше напевно от касетофона, но сякаш за първи път я чувах по този начин – днес наистина беше рожден ден. Първият ден на земята за едно човече. Първият ден… на моето малко човече.

Очаква се продължение някой ден по някое време…

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Премиерата на Бебо – част 2

  1. deni4ero каза:

    разкошно …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s