Премиерата на Бебо – част 3

И така – Бебо се изтипоса с целия си блясък и трясък на бял свят, а ченето ми зейна от удивление пред вида на миниатюрното бяло вързопче, което ми подадоха да погледна иззад рамото ми. Би ли се учудил някой (особено всеки, който е зърнал своята рожба за ПЪРВИ път), ако кажа, че съвсем не видях едно сбръчкано, подпухнало, почервеняло и пенящо се от гняв зверче, каквото един безпристрастен фотообектив би запечатал?! Това, което видях аз, беше ангел от рая – най-най-най-най-най-най-най-най-най-красивото същество, което изобщо някога в милиярдната история на планетата я е удостоявало със своето съществувание!

Смейте се вие – ама на мен наистина ми заприлича на ангел… Утринната светлина сякаш беше уловила мъника в прегръдката си и, сгушен уютно в нея, сияеше и блещукаше като херувимче с ореол. Моето дете. Ангелче и половина! (Е, ангелчето се оказа хипер-гръмогласно и  мега-взискателно, но смея ли да споря с ангели?!)

Дойде време и замъгленото ми от утопичен екстаз (а и кой знае какво химично съединение, жужащо по омотаните в мен системи) съзнание успя да различи в тълпата прехвърчащи лекари и сестри и Таткото. Кис се материализира край леглото ми, изтупан и излъскан като за сватба (или пък като за раждане?), греещ и сияещ като Бебо (ще каже човек, че са баща и син) и заразпитва за дребосъка. Разговорът, който последва, съвсем естествено отразяваше убеждението ми, че Бебо е ангел небесен, а ангелите, както много добре знаем, са белички и русички:

Аз: Видя ли какъв е сладичък?

Той: Мда, много е симпатичен.

Аз: А видя ли какъв е светличък и русичък?

Той: М-неее, не е рус.

Аз: Как да не е рус? Рус е. Друго бебе са ти показали. Върни се и им кажи.

Кис излиза и отива при акушерките. След някоя друга протяжна минута разговорът помежду ни се възобновява и се засуква в спираловидна зацикленост:

Той: Ами казах им, че не това е мойто, ама те твърдят, че е то.

Аз: Ама, неееее е то! Нашето е русо.

Той: Ами това, което ми показват, не е русо.

Аз не се предавам и тропам властно с ръчички: Абе, русо е. Върни се и им кажи да ти го покажат.

Кис отново излиза и пак се представя на акушерките. След още някоя друга протяжна минута разговорът помежду ни пак се завърта около собствената си ос:

Той: Ами твърдят, че е това. Но не е русо.

Аз: Уфффф, русо е. Ама айде…

Тук някъде силите ми се изчерпаха, адреналинът ми сякаш се прекърши и се отказах да споря. Много добре си бях запомнила бебето и щяха да видят те, като си намеря русото бебе. Не било русо… – друг път.

Е, от дистанцията на времето трябва да призная, че може и да е имало русо бебе, но моето наистина не е русо. Че кожата му е светла, светла е. Че косичката му е светла, светла е. Ама чак русо…. м-неее.

Представям си озадачените физиономии на акушерките при вида на един чернокос татко, който влиза и излиза, бълнувайки, че неговото бебе било русо. Един чернокоско върти-суче и русо бебе търси. Как пък не! Сигурно са го изгледали съжалително-успокоително: „Поредният изкукуригал татко!” Е, трябва да призная, че после много се смях за негова сметка!

И така, след ред сълзи, ред смях, моето русо аз, моето нерусо бебе и моя нерус възлюбен се прибрахме вкъщи.

У дома. Където вече куче, бебе, татко и мама живуркат своя нов живот с нови приключения и нови предизвикателства.

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Премиерата на Бебо – част 3

  1. justjulia каза:

    Пък моето дете е русо, пък даже е хубаво и дори усмихнато. Обаче като я извадиха от мен и ми я показаха – ми че то нямаше такав грозотия бе – сбръчкано, с едно сърдито лице и едно намръщено чело, цялата покрито с нещо бяло като маска, с криви ръце и т.н. Абе толкова грозна ми се видя, че дори на втория път като ми я донесоха си останах с идеята, че съм се сдобила с ужасно грозна дъщеря 🙂 E, с времето нещата се промениха, ама моите спомени от първата среща си остана доста покъртителен и до днес.
    Радвам ти се искренно, че си останала с хубави спомени от този момент!

  2. А какъв бонбон си си родила :). Много сладък бебок ^^. Живи и здрави да сте.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s