Признавам

Признавам – нямам време за писане. Бебо успешно узурпира цялото ми внимание, енергия и време. Не че се оплаквам – няма нищо по-удовлетворяващо от една широка, слънчева и блестяща бебешка усмивка („Една” ли казах? Имах предвид милион….). Но приоритетите определено се променят. Собствените желания и и интереси някакси избледняват и смирено отстъпват пред желанията на малкия човек. И въпреки че изпълнявам неговите претенции, го правя с такава мълниеносна готовност и всеотдайност, каквито никога не бих вложила, за да удовлетворя собствените си нужди.

Не че не си спомням с копнеж за тоталната свобода да принадлежиш само на себе си и да правиш каквото и когато си пожелаеш. Да бъдеш волна птичка и да можеш да се насладиш на едни такива „не”-обикновени неща като да хапваш спокойно и лежерно, да изгледаш някой филм от началото до края, да се окъпеш и измиеш зъбите, да си напишеш статия за блога… А колко само ми липсва морето – да гледам с чашка питие в ръка как вълните се гонят волно сред морската шир, бризът омайно да обсипва с целувки лицето ми, а нощта да обгръща с ефирно вълшебство тялото ми!

Ех, свобода, свобода! Хубава си, прелестна и съблазнителна, но сияещото щастие в очите на Бебо, замечтано-влюбеният му поглед и безпределното доверие в мама и тати носят най-съкровеното, топло и незаменимо умиротворение. Сякаш животът наистина има смисъл.

Реклами
Публикувано на Любими моменти и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s