Мило мое Бебче,

Мило мое Бебче,

Пиша ти едно писъмце, което да прочетеш, като пораснеш. Пиша ти, защото сърцето ми бие с твоя ритъм – жизнено и неудържимо. В  твойте грейнали очички виждам калейдоскопа на живота – шеметен и неустоим. В твойте шепички е събрано чисто и неопетнено щастието на света.

Пиша ти, защото си моето малко човече, което обичам тъй нежно и откровено, както само майка може да обича детенце. Пиша ти, защото искам да обява на целия свят, че ти си моята малка вселена – слънчева, топла и уютна. Най-прекрасна. Пристан на радости и мъки, на надежди и страхове, на безсънни нощи и сънливи дни, на сладкопоен бебешки кикот и лъвски рев, на „гледам-те-влюбено-мамо” и „уффф-цял-ден-ли-само-теб-ще-гледам-бе-мамо”.

С теб всеки ден е различен и уникален. Вълшебен и неповторим. И всяка минута е сякаш миг от вечността и в същото време продължава поне век. Сякаш винаги ще си малък-малък, а вече си голям – половин годинка вече се претърколи изневиделица. Вчера беше просто едно вързопче – почервеняло от гняв и възмущение, че е изхвърлено от сладката утроба в този лош, лош свят. А днес си едно неспирно кикотещо се малчуганче, което ще си излезне от кожата от нетърпение да го разсмеят с някоя мега-забавна дума като „смеещщщщщщ”, „Гепи пет!” или пък култувото „Ати-ти-тииии”. Никога животът не е изглеждал толкова забавен – колкото, когато го гледам през твоите ококорени очи. Всяко малко нещо е от значение, всичко е интересно и забавно (за около 3 секунди, ама си е забавно :-)).

И ако се чудиш какво сме правили по цял ден, докато беше малък, ще ти издам една тайна: каквото ти заповядаш. Мама слуша и изпълнява желанията на Царя, само и само да не плачка (или както самоиронично го казваме с татко „Внимавай бебето да не се разстрои!” – наш си лаф, няма да го разбереш). Сутрин се будим към 7-8 (тоест ти ме будиш, след като цяла нощ си намерил още хиляди поводи да си побъбрим под лунните лъчи). Пием кафенце, докато преглеждаме интернета и мама прави отчаяни опити да закуси, докато й обръщаш паницата с мюсли и размазваш отривисто съдържанението й по клавиатурата. После ти хапваш на две, на три – все пак цяла нощ си точил лиги по мама и на сутринта вече си леко попреял. Разхождаме се в парка – не обичаш да си стоиш в количката, а само се гиздиш гордо в кенгуруто и зяпаш като квартална клюкарка. Неусетно става обяд, прибираме се, хапваме и после едно добро дете сладко заспива магически следобеден сън. А пък едно лошо дете ми се блещи и не иска да затвори очи, за да не би да изпусне купона. И тогава водим лошото дете да зяпа пъстроцветната феерия на молове и хипермаркети – еми, че те са си направени за бебета – просторни, претрупани с шаренийки и интригуващи булбукащи шумуве – сбъдната бебеша мечта. И излизат съвсем безплатни атракциони, стига мама да си остави портфейла в къщи. Следобед пак се настаняваме в парка, обикаляме, седим по пейки, зяпаме и постоянно ти изпречвам пред погледа дрънкалки и гризалки. Междувременно декламирам театрално стихчета за Жаба Жабурана, Хитрото мишле, Трите мечета и безчет други животински герои. Ша знайш, много обичаш стихотворения – като с вълшебна пръчица успяват да усмирят мрън-мрън бебето и да провокират самоотверженото му внимание към леещата се реч. Вечер се прибираме вкъщи при татко, който поема щафетата по „разсмей-бебето”, докато мама си краде по някоя друга минутка само за себе си.

И така, ден подир ден се мотаем заедно. И уж всичко е едно и също, уж дните се изтъркулват измамно еднакви, а всъщност ти се променяш с всяка секунда. И днес си вече моето малко-голямо дете – 6-месечен хлапак. Обичам те, дребосъче!

Публикувано на Любими моменти. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Мило мое Бебче,

  1. justjulia каза:

    Ей че хубаво. Пази ги тези спомени, щото това време отминава за миг. Радвате се на света заедно, няма начин и той да не се радва със вас 🙂

    Много е сладък малкия – голям мъж пупу 🙂

    • Искра каза:

      Мда – наистина времето си отпрашва бързо-бързо и преди да се усетя ще дойде време за абитуриентския му бал… Така че се опитвам да запаметя всеки сладък бебешки момент, за да има какво да обсъждаме, като остареем и побелеем :-).

  2. deni4ero каза:

    ех, че е пораснал малкият мишанко … прекрасно малко човече – само радости да ви носи, живо и здраво!

Оставяне на отзив за Искра Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s