След-земетръсни блуждения

Среднощното земетресение определено ме провокира да си припомня неохотно текста на песента: Dust in the Wind.

Странно е колко е ценен животът, а колко лесно може да бъде изгубен. Земетресението, което уплаши всички ни, ми напомня по един ироничен начин за действията на Боби. От известно време е очарован от буболечките, които тичат забързано нанякъде, залутани по своите си буболечещи въпроси. Всяка буболечка си има своя единствен, неповторим и безценен живот, а Боби, в желанието си да ги поразгледа, е способен с едно пръстче да ги смачка. Просто ей така. Не от лошотия, не от зловредна преднамереност, а просто от любопитство. Малкият Боби, когото те дори не могат да видят и осмислят какво е, защото е невъобразимо титаничен гигант за тях.

И сякаш някой си играе по същия начин с всички нас – хората. Един ден си живуркаме в безоблачна идилия, а следващият…. може и да не настъпи.

Странно е колко сме беззащитни. Крайно непропорционално беззащитни на фона на това колко свят и безценен е животът ни. Не трябва да е така. Не е редно. Но какво значение има какво мисля аз….

All we are is dust in the wind….

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s