Нова страница

Прелестна нощ. Дъждът ромоли в нежен унес, а капките рисуват магически картини по прозорците. Тихо и уютно е. А сърцето ми бие ли, бие в трепетно очакване. За новото начало.  Може би незначително в очите на другите, но преломно за мен. Повече от 7 години са на път да останат в историята и да започна „на чисто.” За някои това би било просто нова работа, но за мен е затваряне на цяла глава от живота ми. През която толкова много научих и разбрах – и не просто за професията, а за мен самата. За това коя съм, какво мога, пред какво се отказвам, къде се провалям, кои са недостатъците ми и кои са онези неизчерпаеми сили, които винаги ме тласкат напред.

И сега, в бедната ми душичка има толкова много емоции, толкова много носталгия, преплетена със зашеметяваща еуфория и безгранични надежди. Знам, знам, че нищо няма да е толкова фантастично, колкото сега си го представям. Знам, че няма да се събудя друг човек с нов живот. Знам, знам го всичко това. И въпреки това е толкова хубаво поне за малко да се отпусна в утешителните обятия на надеждите, да се отдам на сладостното усещане, че зад ъгъла ме очакват нови приключения, нови възможности и много нови, нови, нови неща. Толкова имам нужда от глътка свеж въздух, от нова перспектива, от нова призма, през която да погледна на себе си и  живота си, че съм склонна просто ей така, с лека ръка да си кажа: „Ето, това е! My precious!”

И толкова всичко ми се струва, че е правилно. Че точно тук и сега е Моментът. Едно странно усещане, че всичко това е предначертано. Преди не исках да вярвам, че има съдба, но все повече си мисля, че някои неща са просто неизбежни и дори да бягаш от тях, да намираш извинения и оправдания, за да ги отпратиш, те вървят кротко, плътно до теб, като сянка и сякаш постоянно ти нашепват „Не бягай. Това е. Отпусни се. Писано е и ще се случи.“

А най-странното е, че именно аз казвам това. Човекът, който винаги е вярвал, че всичко си зависи от мен и само от мен. Но парадоксът е, че аз продължавам да вярвам, че Аз съм отговорна за себе си, мислите и постъпките си, но вече май приех, че не и за пътя, по който вървя. Той наистина сякаш е предначертан и това, което зависи от мен, е не „дали“, а „как“ ще го извървя.

Признавам, че от време на време се замислям дали това, което дефинирам като „сладостно предчувствие”, не е всъщност просто огледалният образ на надеждите ми. Може би не е никакво предчувствие, а само отражение на това, което искам да видя. Може би. И въпреки всичко, то е тук и сега, и е толкова блазнещо да се рея в сладостта на идилията за нещо красиво, прелестно и вълшебно. Дори нищо да не бъде такова, каквото очаквам, имам нужда просто да се отдам на един месец в трепетна възбуда и очакване.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s